И кономиките в Централна и Източна Европа ще се радват на умерено възстановяване през 2014 г., но възможен спад в еврозоната, увеличаване на дълга и кредитна криза продължават да създават рискове.
Това е прогнозата на Международния валутен фонд (МВФ) за икономиките в региона.
Фондът потвърди прогнозата си от април за растеж на централните и източноевропейски икономики от 2,25% тази година и 2,75% през 2014 г.
За сравнение през 2011 г. растежът достигна 5,25% и намаля само до 1,5% миналата година.
"Има големи различия между страните със силен растеж като Турция и балтийските страни, начеващото възстановяване в Югоизточна Европа и Унгария и още по-голямото отслабване на Полша", съобщи МВФ в октомврийския си доклад за перспективите пред световната икономика.
Освен от слабото търсене от еврозоната (ключов износен пазар за Централна и Източна Европа), която се възстанови от рецесията през второто тримесечие на тази година, регионът пострада и от изтеглянето на капитали от западноевропейските банки от техните клонове на изток.
Страни като Хърватия, Унгария и Полша със силни търговски връзки с еврозоната са уязвими спрямо криза във възстановяващия се блок, отбелязват авторите на доклада.
Колебанията на финансовите пазари създават основен риск за Турция и Сърбия, тъй като те са обременени от "сравнително големи фискални и външни неравновесия".
След рязък спад миналата година МВФ съобщи, че очаква растежът в Турция "да нарасне до 3,75% тази година и да намалее до 3,5% през 2014 г.".
Икономиката на Полша, която е една от големите в Централна Европа, се очаква да регистрира растеж от 1,24% тази година спрямо 2% миналата година и да нарасне до 2,25% през 2014 г. Полша пострада не само от забавянето на икономиката на еврозоната, но и от намаляването на някога силното си вътрешно търсене, отбелязва МВФ. След спада през 2012 г., предизвикан отчасти от лошото време, Югоизточна Европа се възстановява.
Хърватия "ще остане в лека рецесия", а икономиката на Унгария почти няма да постигне растеж тази година, но ще достигне 1,25% догодина.
За България, Хърватия и Полша, където голям дял от високата безработица изглежда структурен, МВФ препоръчва "дръзки реформи... за облекчаване на пречките пред растежа"
Фондът призовава също за "диференциран политически отговор" за справяне с дълговото бреме на фона на колебанията на финансовите пазари.
МВФ определя девет страни, включително държавите членки на ЕС Полша, Румъния, Унгария, България, Литва и Латвия, както и Турция, Сърбия и Хърватия, които не са членки на съюза, като част от развиващите се европейски икономики.
Държави членки в региона, включително Словакия, Словения и Естония, които вече се присъединиха към еврозоната, и Чехия, която все още не е част от валутния съюз, са определени от МВФ като принадлежащи към "развита Европа".
