Предстои да се въведат нови много по-консервативни регулативни механизми за банките в ЕС, едва сега там се залагат правила, които у нас действат още след кризата от 1997 г.
Това коментира във връзка с дълговата криза в Европа и ситуацията у нас подуправителят на БНБ Калин Христов.
Фундаментален и глобален проблем на финансите е, че от 80-те години на миналия век непрекъснато е налице консолидация на банковите институции, обясни той.
Затова докато при малки банки не е такъв проблем, ако фалират, то за банки, заемащи по 20% от БВП на страните, това вече е проблем и не може да се допусне, посочи подуправителят на БНБ.
Затова сега в Европа се дискутират нови механизми за оздравяване на проблемни банки и как това оздравяване може да се финансира, каза Христов.
Когато акционерите на една голяма проблемна банка не могат да се справят с възстановяването и рекапитализирането й, то това автоматично става проблем на фиска на дадена държава, затова се предлага правителствата да получават средства за оздравяване на банките си.
Особено много на това държи Германия, коментира Христов. Предстои ЕК да излезе с нова директива, разписваща ясни механизми, по които да се извършва и самото оздравяване на банките, концепцията вече е измислена, обяви банкерът.
Много от нещата, които европейските институции едва сега ще заложат в общата рамка за банкова стабилизация, у нас вече действат от години, подчерта Калин Христов.
Ние сме тръгнали през 1996 г. от дълбока криза и сме заложили в нашата банкова регулация всички възможно най-консервативни методи, докато европейските страни едва сега залагат тези правила, посочи той.
Важна особеност на банковата ни система е, че работещите у нас банки са субсидиари - това ще рече, че дори и да са собственост на чужди банки, те са регистрирани в София и работят по правилата на БНБ, обясни още Христов.
Нашата банкова система е така регулирана, че не позволява бързото преместване на активи, без това да бъде санкционирано от регулатора, коментира Христов притесненията, че чужди банки ще изнесат капитал от страната.
Въпреки трудния период, през който преминава еврозоната, европейската администрация ще произведе успешна приказка и
еврото няма да се разпадне, прогнозира финансистът Емил Хърсев
по повод финансовите проблеми в Европа. Най-лесният механизъм за справяне с дълга на европейските правителства е да се печатат пари, каза Хърсев.
През своята история Германия е решавала така проблеми в икономиката си и е стигала до хиперинфлация - например в годините преди Втората Световна война, припомни финансистът.
Чрез инфлация се лишават от средства всички нетни спестители, взима се поравно от всички, за да се решат проблемите. Така ще излезе обаче, че всички европейци ще платят дълговете на гърците, посочи Хърсев.
Възниква въпросът защо германецът да плати за гърка без да има нищо в замяна; така се облага и цялата европейска общност и се унищожават не само миналите спестявания, но и бъдещия растеж на страни, които с нищо не са го заслужили, продължи тезата си Хърсев.
Ето защо според него Европа ще заложи нови много по-строги механизми за интервениране и оздравяване на проблемните банки и за изчистване на публичния дълг.
Във всички учебници е записано, че държавните ценни книжа са безрискови инвестиции, а сега в Европа именно те се превърнаха в токсични активи и това е големият проблем на банките, коментира Хърсев.
Главният икономист на "УниКредит Булбанк"
Кристофор Павлов: ЕК е определила 29 банки, които са прекалено големи, за да бъдат оставени да фалират
и правителствата на държавите ще ги подпомагат. Сред тези банки е и "УниКредит", която има голяма част от италианския държавен дълг.
През последните години политиците се изкушиха да увеличат публичното потребление, централните банки бяха услужливи към тях и така бяха натрупани дългове в публичния и в частния сектор, коментира картината в Европа икономистът.
Банките започнаха да предлагат по-лесен достъп до пари, това допринесе за кредитния бум, за образуването на балони от активи, които след това се спукаха по болезнен начин.
Ето защо сега са необходими според Павлов две основни неща - промяна в модела на растеж на икономиките, за да се избегнат големите глобални дисбаланси, както и спешно редуциране на финансовата задлъжнялост.
