Растежът на финансовото богатство се забавя до 2% годишно, но остава положителен, въпреки нарастващото влияние на кризата в България.
Този извод е направен в доклада "Лични активи в България - финансово богатство и пазар на жилища, четвърто тримесечие на 2009 г.", изготвен от "Индъстри Уоч".
Според анализа по време на криза домакинствата спестяват, за да могат да посрещнат евентуална загуба на работно място или намаляване на доходите.
Съхраняването на спестяванията осигурява
буфер срещу евентуално задълбочаване на кризата в реалния сектор
през 2010 г., което би могло допълнително да влоши състоянието на домакинските бюджети, се посочва в доклада.
Задлъжнялостта на домакинствата в България е все още близо два пъти по-ниска в сравнение със страните от еврозоната, показва анализът на "Индъстри Уоч".
Принос за увеличената склонност към спестяване има и високата доходност, която вложителите получават срещу своите депозити в банка, отчитат анализаторите.
Лихвите по депозити със срок една година достигат 8% годишно. Цените на някои потребителски стоки и на повечето инвестиционни активи (жилища, акции) са се понижили значително, което допълнително мотивира домакинствата да отлагат покупките на дълготрайни активи във времето, смятат от "Индъстри Уоч".
Стойността на градските жилища, притежавани от домакинствата, намалява с 6 млрд. лева за тримесечие, като достига 105 млрд. лв. към септември 2009 г.
По този начин съвкупното богатство на домакинствата (финансово и жилищно) се свива съществено - до 139 млрд. лв. през третото тримесечие на 2009 г.
Темпът на понижение на цените на предлагане и на пазара на жилищата постепенно се забавя.
Варна e градът с най-скъпи жилища,
като разликата между цените там и в София продължава да се разширява. Най-значим спад - от 28% годишно, е отчетен при едностайните луксозни апартаменти.
Противно на очакванията на някои анализатори, кризата доведе до намаляване на разликите между цените на апартаментите във високия и ниския ценови сегмент, отчитат експертите.
Жилищата стават по-достъпни за потенциални купувачи със стабилни доходи. Покупателната сила на средната заплата, измерена в жилищна площ, се повишава с 55% за последните 12 месеца - до нива, характерни за 2004 г.
Наемите се понижават много по-слабо в сравнение с цените, което увеличава привлекателността на инвестицията в жилище с цел последващо отдаване под наем.
В случай, че банковото кредиране продължи да се забавя с темповете от последните три месеца, а притокът на външни капитали остане слаб, можем да очакваме жилищните цени да се понижат допълнително с до 10% в началото на 2010 г. спрямо настоящите нива, посочват от "Индъстри Уоч".
