П рогнозата за икономическия растеж на България през тази година е понижена с 0,5%, съобщи Европейската комисия.
В предишната си прогноза от месец май Брюксел предвиждаше растеж от 1,7%, който днес е преразгледан в посока надолу до 1,2%.
ЕК очаква още по-голям спад на БВП за следващата 2015 г. Според първоначалната прогноза родната икономика трябваше да отбележи ръст от цели 2%, но сега той е свит до 0,6%.
Страната ни също така още през тази година ще влезе в процедура за свръхдефицит, защото ще бъде надхвърлена допустимата граница от 3%. Като основен риск пред националната икономика е посочено намалялото доверие в банковия сектор и по-строгите условия за отпускане на кредити.
Тези фактори наред с крехкия трудов пазар могат да повлияят на потреблението, което допълнително ще усложни положението на българската икономика. Влошаването на доверието в банките е следствие от затварянето на Корпоративна търговска банка /КТБ/, чиито клиенти не могат с месеци да получат своите пари, припомня в доклада си ЕК.
Като цяло се очаква намаляла инвестиционна активност, както на публичния, така и на частния сектор. Като проблем е идентифицирана и зависимостта на България от вноса на руски природен газ. Възникването на нова газова криза от рода на тази през януари 2009 г., когато бяха прекъснати доставките на "синьо гориво" през Украйна, може допълнително да попречи на икономическия растеж на България, предупреждава ЕК.
Европейската комисия обяви есенната си икономическа прогноза за 2014 г. Според нея икономическият растеж до края на годината както в ЕС, така и в еврозоната, ще бъде слаб.
Като цяло за 2014 г. се очаква растежът на реалния БВП да достигне 1,3% в ЕС и 0,8% в еврозоната. Според прогнозата растежът ще се увеличи бавно през 2015 г. — съответно до 1,5% и 1,1%, на фона на нарастващото външно и вътрешно търсене.
Очаква се през 2016 г. икономическата активност да се ускори до съответно 2% и 1,7% благодарение на укрепването на финансовия сектор (вследствие на цялостната оценка, извършена от Европейската централна банка, и на продължаващия напредък в изграждането на банковия съюз), както и на ефекта от неотдавнашните структурни реформи.
Възстановяването на ЕС изглежда слабо в сравнение с това на други развити икономики и в сравнение с исторически примери за възстановяване след финансова криза, макар че тези възстановявания обикновено също са били бавни и нестабилни.
През прогнозния период много гъвкавата парична политика, напредъкът по отношение на намаляването на частния дълг и в общи линии неутралната фискална позиция би трябвало във все по-голяма степен да влияят положително върху вътрешното търсене.
Според прогнозата частните инвестиции постепенно ще се възстановят — подобряващите се перспективи пред търсенето и ефектите от догонването ще оказват благоприятно въздействие върху тях, въпреки че в началото те ще бъдат възпрепятствани от наличието на голям неоползотворен капацитет.
Очаква се през 2015 и 2016 г. частното потребление да нарасне умерено, подкрепено от ниските цени на суровините и нарастването на разполагаемия доход в резултат на постепенното подобряване на състоянието на пазара на труда. Приносът на публичното потребление за растежа ще е незначителен. На фона на умереното нарастване на световната търговия, нетният износ вероятно също ще допринесе твърде малко за растежа на БВП през следващите години.
