При липсата на реформи голяма част от текущата безработица в България може да стане структурна.
Това е един от основните изводи в доклад на ЕК за икономическите дисбаланси в България.
След икономическия бум през 2006-2008 г. са необходими корекции в икономиката, но тежестта върху трудовия пазар остава излишно висока, отбелязва ЕК.
Необходимо е да бъдат взети повече мерки, за да се гарантира устойчивостта на корекциите, след като икономиката възстанови растежа си.
Задълбоченият анализ на Европейската комисия стига до извода, че в България има макроикономически дисбаланси, които не са прекомерни, но на тях трябва да бъде отделено внимание.
Според ЕК трябва да бъдат насочени усилия най-вече към равнището на външна задлъжнялост,
както и към определени макроикономически процеси, свързани с процесите на деливъридж (намаляване на съотношението на заемния капитал към обикновения капитал - бел. ред.) в корпоративния сектор и на коригирането на дисбалансите на трудовия пазар.
По този начин може да бъде намалена опасността развитието на икономиката да доведе до неблагоприятни ефекти.
Евентуалните насрещни мерки трябва да бъдат насочени към намаляване на несъответствията в трудовата квалификация и регионалния трудов пазар и към преразглеждане на минималния праг за социални осигуровки.
С решаващо значение остава необходимостта да се стимулира производителността на цялостното заводско производство предвид факта, че деливъриджът в корпоратиовния сектор вероятно ще ограничи инвестициите.
Като малка отворена икономика, наваксваща разликата с останалите европейски страни, и със свободни капиталови потоци и фиксиран валутен курс, българската икономика има склонност да бъде нестабилна.
Макроикономическите мерки и регулациите в банковия сектор на България трябва да се насочат към намаляване на опасността от повторение на циклите на икономически бум и засилване на капацитета за абсорбиране на рискове, смятат експертите от Брюксел.
Трудовият пазар бе силно засегнат от кризата и повторното включване на работниците с ниска квалификация е трудно,
се казва в доклада. С общ спад от 9% за периода 2009-2001 г. България бе сред страните в ЕС с най-силно намаляване на заетостта.
Безработицата нарасна до 12% в началото на 2012 г., като се увеличи и неефикасността.
Постоянното увеличаване на безработицата, професионалните умения и географските несъответствия, както и високата концентрация на съкращения на работни места сред работниците с ниска квалификация сочат силна неефикасност на процеса на коригиране.
Основните предизвикателства пред пазара на труда са свързани с несъответствието на професионалните умения в някои сектори и региони
За да се постигне трайно подобрение в тази област, е необходим мащабен пакет от мерки в сферите на активния трудов пазар, образованието и регионалната политика.
Секторният и професионален минимален праг за социална сигурност имат определени неблагоприятни странични въздействия върху някои сегменти от трудовия пазар. Някои от тези прагове са поставени много близо до преобладаващата средна заплата в засегнатите сектори и професии, което налага по-висока действителна ставка за социално осигуряване за служителите, чиито реални заплати са под облагаемия минимум.
Следователно, тази система, която бе създадена с цел да се бори с недекларираната заетост, на практика може да натовари работниците в някои нискоквалифицирани сегменти и региони на трудовия пазар.
Растежът на индекса на номиналните разходи за труд за единица продукция остава сред най-бързите в ЕС въпреки посоченото забавяне
Намаляването на външната конкурентоспособност може да бъде по-слабо, отколкото сочи общият индекс.
Растежът на индекса в заводското производство е по-умерен, въпреки че това отчасти се дължи на силното намаляване на работната сила, а България продължава да увеличава дела си от износния пазар. Статистически, повишаването на индекса може да отразява и излизането на икономиката "на светло".
Коригирането на текущата сметка е до голяма степен структурно и се дължи на значителното увеличаване на дела от износния пазар, но основните уязвими точки остават
Силните дисбаланси в текущата сметка от преди кризата са коригирани. Силното увеличение на износа доведе до коригиране на текущата сметка, въпреки че то отразява и благоприятните световни ценови тенденции за българския износ, от който суровините са голяма част.
Изглежда малко вероятно страната да се върне към голям дефицит по текущата сметка, когато икономическите условия и капиталовите потоци се нормализират. Върху текущата сметка силно влияние оказват и чуждестранните инвестиции в недвижимите имоти. Периодичната нестабилност на подобни парични потоци обаче също е източник на нестабилност.
След присъединяването към ЕС в българската икономика се образуваха забележими външни и вътрешни дисбаланси
На фона на опитите да настигне останалите европейски икономики България отчете изключително силен приток на капитали, което бе отразено от силното увеличаване на външната задлъжнялост, кредитирането на частния сектор и нарастването на дефицита по текущата сметка.
Частното потребление, инфлацията, цените на недвижимите имоти и строителството отчетоха силен растеж, отразявайки прегряването на икономиката и трудовия пазар през 2007-2008 г.
Силният трудов пазар доведе до извънредно силен растеж на възнагражденията, което пък имаше за последица силно повишаване на индекса на номиналните разходи за труд за единица продукция.
Още икономически новини в Pariteni.bg
