Още през тази година Сребърният фонд, чиято цел е да гарантира стабилността на пенсионната система, ще може да инвестира 30% от средствата си в държавни облигации.
За това са се споразумели социалните партньори на днешното заседание на Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
Този праг ще се вдига всяка година, докато не стигне 70% през 2016 г., е решено принципно от тристранката, предаде Агенция "Фокус".
По-рано днес финансовият министър и вицепремиер Симеон Дянков заяви, че е коригирал предложението си, което първоначално беше за инвестиране на до 70% от фонда, на 30%. Все пак тристранката одобри първият вариант, предложен от министъра.
Фондът ще започне да изплаща пенсии от 2028 г., а не през 2018 г.,
както е записано сега в закона за него, споразяха се участниците в националния съвет.
Предложението за това е на КНСБ, като идеята е инвестициите му да са по-дългосрочни.
Лимитът от 70% от активите във фонда да се инвестират в акции, както е според сега действащия закон, ще се намали до 30%.
Като цяло тристранния съвет подкрепи промените в закона за Сребърния фонд, заяви пред журналисти след заседанието Васил Велев - председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ).
Той съобщи, че на срещата са били направени редица препоръки по отношение на формирането на управлението на фонда, като едно от тях е Управителният съвет да бъде изграден на трипартиен принцип от типа на Надзорния съвет на НОИ.
Повечето от членовете на "тристранката" са изказали мнения, че промените в закона за Сребърния фонд даже са закъснели.
Велев посочи, че ограничението до 30% за инвестиции в държавни ценни книжа е намалило опасенията, че голяма част от активите от фонда ще бъдат използвани за емитиране на ценни книжа.
Председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев коментира пред журналисти, че вицепремиерът Симеон Дянков като председател на Управителния съвет на фонда е виновен за ниската доходност на Сребърния фонд.
Според Данев не малко средства от фонда са преведени в държавния бюджет, вместо бъдат върнати, тоест има косвена национализация на дохода на фонда. За три години БНБ е внесла 900 млн. лв. в бюджета, като част от тези пари са на Сребърния фонд.
По думите му основният риск от намаляването на парите от фонда е понижаването на кредитния рейтинг и повишаването на лихвения процент.
Трябва да се разнообрази начинът, по който се инвестират средствата от Сребърния фонд, но при едно условие - да бъде запазена сигурността на тези средства, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Още финансови и икономически новини в PariteNi.bg
криза, която тихо расте" />
