Разнобой за съдбата на Сребърния фонд

Ако парите от Сребърния фонд бъдат извадени от фискалния резерв, той ще остане най-ниският в Европа.

Това заяви днес икономистът от институт "Отворено общество" Георги Ангелов.

Той посочи още, че това ще бъде сериозен проблем за страната ни.

Ангелов бе сред участниците в кръгла маса, организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България и посветена на предложенията за промени в закона за Сребърния фонд.

Никоя страна не инвестира средства от резерва в акции в собствената си страна, за да бъде това наистина резерв на страната, посочи той.

Според Ангелов, за да бъдат смятани дадени средства за резерв на страната, те не трябва да бъдат инвестирани в Държавни ценни книжа, а да са високоликвидни средства в евро валута.

В момента Сребърният фонд също може да се управлява така, че да носи доходност, въпреки това изборът на МФ е да държи фонда по разплащателна сметка с най-ниската възможна доходност, посочи Ангелов.

По думите му БНБ в момента предлага множество варианти за инвестиране, които осигуряват по-висока доходност.

Дори и при приемане на промените за управление на Сребърния фонд и предоставянето на възможности за по-гъвкави инвестиции, управлението на фонда ще продължи да се контролира от широко обществено представителство. Това коментира Димана Ранкова, заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН).

Към момента управлението на Сребърния фонд се извършва от една страна от Управителен съвет с широка представителност, в който влизат браншови организации - на работещи и работодатели, представители на МФ, на МТСП, НОИ и това гарантира защита на интересите на голям кръг от лица, а от друга страна се контролира от консолидираната фискална програма (КФП), подобно на всички дружества, които управляват активи, обясни Ранкова.

Изготвените от Министерство на финансите промени предвиждат отпадане на забраната за инвестиране в български финансови инструменти и укрепване на управлението на фонда.

Може да бъде избран професионален мениджмънт за управление на фонда, но Управителният съвет ще остане като контролен орган, а такива функции ще има и министерството на финансите, както и КФП, коментира Ранкова.

Според експерта възможността за инвестиция в инструменти на БФБ е необходимият катализатор за развитие на борсата. Трябва, разбира се, да се създадат необходимите гаранции за консервативно управление на средствата, за минимизиране на рисковете и диверсификация на инвестициите, категорична е тя.

В никакъв случай не говорим за това всички средства от фонда да се инвестират в български ценни книжа, но трябва да има такава възможност, посочи Ранкова.

Пред БТА икономистът и бивш вицепремиер Николай Василев заяви, че подобна възможност може да се допусне, но само с определен лимит и то само за български корпоративни акции, а не за държавни ценни книжа.

Инвестиции в ДЦК означават, че средствата от Сребърния фонд ще бъдат извадени от фискалния резерв, а това веднага ще понижи кредитния рейтинг на страната, убеден е Василев.

Според него не може тези пари да бъдат инвестирани в държавен дълг и в същото време да са резерв.

Има ли Сребърен фонд сега в България, запита пък по време на днешната дискусия друг бивш вицепремиер - Лидия Шулева. Тя заяви позицията си, че размерът на фонда е толкова малък, че не може да поеме функциите, за които е създаден - да изплаща пенсиите от 2018 г. нататък.

Няма подобен фонд с по-малко от 50 млрд. евро, а нашият няма дори 1 млрд. евро, затова той не е Сребърен фонд, а е част от фискалния резерв, който е по-добре да не се вади оттам, за да гарантира поне неговата стабилност, смята Шулева.

Тя не се съгласи с обявените от МФ аргументи за предлаганите промени, а именно, че управлението на фонда е довело до отрицателна доходност. Доходността е прекрасна, ако средствата във фонда бяха инвестирани на Българската фондова борса, чийто индекс спадна от 1 300 на 300, сега нямаше да говорим за отрицателна доходност от два процента, а фондът щеше да се е стопил, заяви Шулева.

Няма нищо лошо да се инвестира, но в акции с инвестиционен рейтинг, коментира още тя. Според Шулева създаването на този фонд изобщо не се е състояло, защото в него не са били привеждани излишъците от 2005 г., 2006 г., 2007 г., нито пък приходите от приватизация.

Сега, при положение, че фискалният резерв е близо до санитарния минимум, нека средствата от фонда, да останат във фискалния резерв, за да могат да гарантират поне неговата сигурност, заяви Шулева.

На противоположно мнение е Любомир Бояджиев, председател на Българската асоциация на инвестиционните посредници (БАЛИП). Според него, ако средствата във фонда се управляват по-активно, това не означава, че българските пенсионери ще бъдат ощетени, че фискалният резерв ще бъде намален или че ще се промени целта за използване на тези средства.

С предлаганите промени се цели единствено повишаване на доходността на Сребърния фонд и така може не да се намали, а да се повиши размера на фискалния резерв, заяви Бояджиев.

От 2008 г. насам средствата от Сребърния фонд се държат в депозитна сметка в БНБ и имат номинална ниска доходност и отрицателна реална доходност заради инфлацията, очерта положението Бояджиев.

По негови изчисления пропуснатите ползи са в размер на 160 млн. лв. Данни от функциониращите по света подобни фондове показват, че те инвестират между 40 и 80% от активите си в акции, до 30% - в облигации и под 10% са в парични средства.

По думите му никой от другите подобни фондове не поддържа активите си изцяло на депозит в Централна банка. Конфликтът на интереси при инвестиране на средствата в акции и облигации може да се избегне като се изберат независими консултанти и мениджъри, на които да се осъществява последващ контрол от надзорен орган, заяви Бояджиев.

Не виждам проблем да се инвестират и средствата от фонда в държавни ценни книжа, защото това са средства, които най-бързо биха могли да бъдат продадени, а въпрос на инвестиционна политика е какъв процент от средствата да се вложат в ДЦК, коментира още той.

Според Тодор Табаков, член на УС на Сребърния фонд и член на Изпълнителния съвет на БТПП, от ключово значение е да се изясни кога парите от Сребърния фонд се смятат за фискален резерв и кога не.

Средствата в момента се държат на разплащателна сметка, защото доходността по депозитна сметка също е нулева, заяви Табаков. Той подчерта, че при създаването на един закон не бива да се изхожда от презумпцията за лошо управление на фонда.

По-добре е да дискутираме дали правната рамката, която създаваме, е добра, заяви още той. Ако бъде прието, че фондът ще се управлява като инвестиционна банка, е крещяща нуждата от създаване на високопрофесионално управленско ниво, заяви Табаков.

Повече икономически новини в PariteNi.bg