МВФ е един от големите виновници за тази криза и конкретно - предишният му изпълнителен директор Доминик Строс-Кан.
Това заяви вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков в интервю за БГНЕС.
"Ако се проследи по какъв начин гръцкият проблем от един национален проблем стана общоевропейски, дори бих казал световен проблем, това е 2009 г. и лошите решения на МВФ да се дадат много пари на Гърция, без да има никакви реформи около тях.
Един вид се казва: "Ние ще ви дадем много пари. С тях вие бързо ще изплувате и след това ще мислим за реформите."
По думите на Дянков това никога не е ставало в модерната икономическа история. Те го решиха, направиха го това, сега пак го предлагат, макар че е явно, че предишния път като го предложиха, не проработи, добави той.
"За мен всъщност, ако имаше един повратен момент в гръцката и след това в европейската криза, това беше лошото решение на МВФ. За мен те най-малко могат да дават коментари как да излезем от тази криза", каза Дянков.
Следва пълния текст от интервюто на БГНЕС с вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков
- Британският премиер Дейвид Камерън каза, че еврозоната е опасна за световната икономика. Ако това е вярно, как би се отразило на България?
- Пресилен е този коментар. Разбира се еврозоната в момента изпитва големи трудности. Те не са от тази година.
Още преди 3-4 години се видя, че макар че е монетарен съюз, институциите около него – фискални, данъчни и финансово дисциплиниращи не съществуват или не са добри и заради това имаме тези големи проблеми.
Всяка система, особено сравнително нова като еврото, минава през някакъв труден път. За мен това е просто детски период на еврото. Това означава, че ще минем през него и еврото ще стане по-силно с времето. Въпросът е да се действа много решително, нещо, което за съжаление до сега не е станало.
- Не се ли опасявате, че проблемите от страните от Южна Европа, могат да доведат до верижна реакция и да се разпространят в страните от Източна Европа, включително България?
- Има такава вероятност и точно това е притеснението на европейските политици, че от една сравнително малка за европейския съюз тема – Гърция, която представлява под 2% от БВП на целия съюз, тя е минимална като икономическа сила.
От един малък проблем като Гърция пламна цяла Европа – Португалия, Ирландия, след това Испания, напоследък Белгия, Франция, Италия, така че това се превърна в един общоевропейски проблем.
Невъзможността или по-скоро нерешителността на европейските политици в Брюксел и големите столици вече го превърнаха в хроничен проблем. Оттам страдат всички, не само периферните държави като Португалия и Ирландия или само Източна Европа.
През последните няколко месеца се забелязва рязко спадане на икономическия растеж в Германия, всъщност е нулев вече. С други думи всички страдат от това, че не може да се реши едно сравнително ясно за мен решение като това какво може да се направи с Гърция.
Да, има ефект и върху България, но не директно, защото ние нямаме кой знае каква търговия с Гърция. Макар че имаме гръцки банки, те от 3-4 години вече не пращат пари насам, а техните клонове тук сами си взимат пари чрез депозити в България. Пряк проблем няма.
Проблемът по-скоро е в нерешителността на Европа и оттам се отразява на всички. На нас се отразява заради износа, който ние имаме към Холандия, Германия и Италия, който сега намалява темпа.
- Гръцките банки оперират с български пари, но няма ли опасност клоновете на гръцките банки да ги изтеглят натам?
- Не, такава опасност е имало преди 4 години. През 2008 г., когато гръцките банки са пращали насам заеми, благодарение на което банките тук са давали кредити.
Явно те са предчувствали, че идва криза. Няма внос на гръцки капитали. Всичко от края на 2008 г. до сега, което се дава като кредити от тези банки, всъщност се взима като депозити в България.
Това е едното, а другото е, че тяхната част от целия банков сектор се е свил доста. През 2008 г. е бил около 1/3, сега е около 1/5, така че те прогресивно свиват и кредитната експозиция и депозитите.
- Все още ли сте убеден, че България трябва да влезе в еврозоната?
- Да, просто понеже преди доста години с валутния борд сме тръгнали по този път. Веднъж като се тръгне по един път, свързването с германската марка след това с еврото на българския лев, тази институция на валутния борд се е установила в България. Няколко различни правителства успешно са я защитавали.
Смятам, че бъдещето на България е в еврозоната. Но това, което става през последните две години променя темпа, с който ние бихме искали да влезем в еврозоната. Докато през 2009 г. като влязох като нов финансов министър виждах, че колкото по-бързо, толкова по-добре, просто, за да намали лихвите в България.
Сега ние сме в изчакващо положение, просто защото в момента еврозоната е по-зле финансово и фискално, отколкото сме ние и някои други страни като Швеция и Чехия. Следователно е по-добре да изчакаме да видим какъв ще е новият финансов мир, който ще се установи около еврозоната и кога. Напоследък трябва да призная, че положението в еврозоната с всеки изминал ден става все по-лошо и по-лошо.
- Как се отнасяте към предложението на канцлера Ангела Меркел за създаване на еврокомисар, отговарящ за единна европейска валута?
- Ние сме привърженици на повечето немски инициативи. Поради тази причина след седмица съм поканен от моя колега германски министър Шойбле, специално на двустранна среща в Берлин, на която ще си говорим за нашите общи позиции по тези теми.
Специално за създаване на още един еврокомисар, аз не подкрепям по две причини. Първо създаването на повече администрация в никоя държава не е било добро решение за реален проблем. В случая проблемът е, че много държави са недисциплинирани.
Но другата тема е, че и сега съществуват еврокомисари и то не един. Има си еврокомисар по бюджета г-н Левандовски, който днес е с нас в София и Оли Рен, който се занимава с общата икономическа политика. С други думи, имаме достатъчно хора.
Имаме си "Евростат", който следи всеки месец резултатите и факт е, че те досега не са се справили, защото няма какво да си кривим душата Европейската комисия също не се е справила досега с кризата. Това означава, че не е проблемът в това, че няма достатъчно чиновници и администратори, проблемът е, че няма ясни правила и достатъчно дисциплина.
- Каква е позицията на България по отношение на механизма на ЕС за спасяване на закъснелите страни? В едно интервю казахте, че Евро плюс е отживелица. Барозу каза, че страните извън Еврозоната трябва също да участват в спасяването на Гърция, какво мислите за това?
- С второто съм съгласен, защото ние сме част от един общ съюз и ако Еврозоната, основата на ЕС, пропадне, тогава и тези страни, които не са от Еврозоната, но са част от ЕС, останалите 10, включително България също ще са в по-тежко положение.
Решенията трябва да се взимат заедно. Ние за това влязохме в първоначалната идея за пакта Евро плюс и освен това трябва да има някакво разделение на отговорностите. Но това като се каже излиза въпросът какво е предложено от ЕС или от Еврозоната.
За сега е предложен този пакт Евро плюс още през пролетта. Тогава се мислеше, че това ще бъде решението. Франция и Германия се събраха, те първи го предложиха в някакъв първоначален вариант.
После той доста се видоизмени с времето. Отпадна идеята, която на нас най - не ни харесваше – да има единна данъчна ставка. Това беше много лоша идея за България и за Източна Европа.
Но понеже продължи да има голяма нерешителност в Европа как да се разреши Гърция, събитията твърде бързо се развиха и пактът Евро плюс за мене наистина вече е отживелица и едва ли някой ще се върне към него.
Междувременно в края на юли Меркел и Саркози предложиха друга идея, която е доста по-различна от пакта, а именно, вместо да се правят общоевропейски правила и те да се налагат от Еврозоната, което до сега явно не става, да се правят правила на национално ниво по подобие на Пакта за финансова стабилност в България, където ти променяш основния си бюджетен закон и Конституцията си, за да вкараш Маастрихтските критерии.
И веднъж това като стане е много по-силно, защото всички в ЕС са парламентарни демокрации. Имаш естествена институция, която да подкрепя тази дисциплина, а именно парламентът, който е там и всеки ден може да извиква правителството и министрите и да го подкрепят. Така че през юли тази идея се лансира и освен България, няколко други държави – Италия, Испания, Швеция, Финландия тръгваха по тоя път. Заради това смятам, че Пактът Евро плюс вече е в миналото.
- Какво очаквате от срещата си днес с комисар Левандовски и за какво ще говорите?
- Ще говорим точно за тези теми, за бюджета за Европа до края на 2013 и след това за българския интерес какви програми допълнително можем да развием и на какъв допълнителен бюджет можем да се надяваме.
Това е тема за цялото правителство и за премиера конкретно. Но ще си говорим и за това по какъв начин виждаме решението за вече общоевропейския проблем с дълговата криза, с дефицитната криза и т.н.
Той, освен, че е комисар, идва от сходна страна, където е работил дълго време във финансовото министерство. Познавам го още от тогава. Полша има много сходна на нашата политика. Те също променят Конституцията си, за да заложат Маастрихтските критерии.
Той като мен е доста голям привърженик на идеята на национално ниво да се променят законите и конституциите, за да има финансова и фискална дисциплина, а да не се надяваме на голям европейски регулатор.
Защото видяхме кои са най-големите виновници за тази криза – МВФ и голямата грешка, която направиха преди две години и сега всички страдаме. Трябва да решаваме тези проблеми на национално ниво.
Знам, че в Комисията и вчера г-н Барозу, с който си говорехме, също е голям привърженик на Пакта за финансова стабилност. Той доста ни похвали, но не само за България, но и за цялата европейска общност. Така че ще си говорим главно по тези теми.
