Председателят на Европейската комисия Жозе-Мануел Барозу представи "пътна карта за справяне с кризата".
По думите му тя трябва да прекъсне омагьосания кръг на съмнения около държавния дълг и стабилността на банковата система.
Действията "на парче" срещу различните аспекти на кризата вече не са достатъчни, заяви той.
Планът предвижда пет основни линии на политика, които трябва да изведат Европа от кризата:
- Решителни действия по отношение на Гърция, които да премахнат всяко съмнение в икономическата стабилност на страната.
- Прилагане на мерките, одобрени през юли, които включват разширяването на Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС) и ускоряване на заместването му от Европейски стабилизационен механизъм (ЕСМ).
- Координирани действия по засилването на банките в Европа и значително по-големи капиталови буфери за европейските банки.
В речта си Барозу не цитира цифри, но според европейски източник минималното ниво на "твърдите" собствени авоари на банките трябва да се повиши на 9%, както препоръчва Европейската банкова агенция.
По думите на Барозу всяка банка, която получава помощ от ЕФФС, не трябва да има право да изплаща бонуси и дивиденти.
Ако банките не успеят да съберат капитали на пазара, трябва да получат помощ от правителствата, който на свой ред да поискат заем от спасителния фонд за еврозоната.
- Засилване на политики, които ще ускорят икономическия растеж в Европа, като споразумения за свободна търговия и по-цялостна политика за икономически контрол.
По-рано днес стана ясно, че
Франция няма да прибягва до фонда за стабилност за рекапитализиране на банките си,
ако за това е необходимо държавно финансиране. Това заяви френският министър на бюджета и правителствен говорител Валери Пекрес, цитирана от Франс прес.
"ЕФФС може да отпусне заеми на някои държави, които имат нужда от тях за рекапитализиране на банковата си система, Франция няма да се обръща към ЕФФС", обясни тя.
Досега Франция беше дала да се разбере, че предпочита да се отнесе към ЕФФС вместо към държавни капитали, за да запази отличния си кредитен рейтинг.
Този дебат я противопоставя на Германия и още не е решен окончателно на европейско равнище.
Междувременно беше публикувано допитване, според което
78% от германците са против използването на държавни средства за укрепване на банките,
които са правили рискови инвестиции. Изследването е изготвено от социологическата агенция Форса за седмичното германско сп. "Щерн".
То последва инициативи на Германия и Франция да бъде обмислено използването на пари на данъкоплатците за финансово подпомагане на банките, засегнати от дълговата криза в еврозоната.
Едва 16% от анкетираните подкрепят идеята банковият сектор да бъде укрепен с държавни средства.
Допитването подчертава дълбоката неприязън към банките, като 74% от запитаните призовават за по-строга регулация на банковия сектор.
Проучването сочи също, че според 73% от германците по-голямо влияние върху събитията в Германия имат банкерите, отколкото политиците.
