Европа трябва да преодолее разделението на банковия си пазар и да създаде финансови институции, способни да работят в целия Европейски съюз и да се конкурират с американските и китайските гиганти.
За това призовава Фредерик Уде, председател на Revolut за Западна Европа и бивш дългогодишен изпълнителен директор на Société Générale, в авторска статия за Euronews.
Европейските банки вече са под общ надзор и работят по до голяма степен хармонизирани пруденциални правила. Капиталът обаче все още е ограничен от национални защитни механизми и фрагментирани пазари, което затруднява пренасочването му между отделните държави.
Скритият разход „банкови такси": как малките комисиони изяждат бюджета ви
Европейските банки изостават
Преди финансовата криза от 2008 г. европейските и американските банки са били съпоставими по размер. Днес JPMorgan Chase има по-висока пазарна оценка от десетте водещи европейски банки, взети заедно, посочва финансистът.
Той свързва изоставането с регулаторния подход след кризата, когато трансграничният мащаб започва да се разглежда основно като източник на системен риск. Последвалото съсредоточаване върху националната защита е оставило Европа с прекалено раздробена и недостатъчно конкурентна банкова система.
Тази структура не ограничава риска, а го концентрира. Банки, чиито дейности са съсредоточени предимно в една държава, остават силно зависими от местната икономика и от държавния дълг на съответната страна.
При икономически сътресения проблемите могат да засегнат едновременно публичните финанси, банковия сектор и кредитирането на домакинствата и бизнеса.
В общоевропейска система с трансгранична ликвидност подобни сътресения биха могли да бъдат разпределени между повече пазари, вместо да останат затворени в границите на една държава.
Недостигат 620 млрд. евро годишно
Раздробяването има и пряка цена за европейската икономика. Континентът е изправен пред годишен недостиг от около 620 млрд. евро за инвестиции в иновации и растеж.
Европейските компании, които достигат етап на бързо разрастване, често са принудени да търсят финансиране в САЩ, защото капиталовите пазари там са по-дълбоки и предлагат по-лесен достъп до големи инвестиции.
В същото време около 33 трилиона евро европейско богатство остават недостатъчно използвани за финансиране на бизнеса и стратегическите цели на ЕС.
Струва ли си да инвестирате във фондове през банка
Мобилизирането на част от този капитал би могло да подпомогне енергийния преход, модернизирането на здравните системи и укрепването на европейската отбрана.
Банковият съюз остава недовършен
Европейският банков съюз продължава да бъде незавършен повече от десетилетие след създаването си. Националните защитни механизми остават разделени, а възможностите за движение на ликвидност между отделните държави са ограничени.
Необходима е по-силна конвергенция между националните системи, подкрепена от механизми за взаимни гаранции. Това би създало условия за здравословна трансгранична консолидация и за появата на по-големи европейски финансови групи.
Бавният напредък по Съюза на спестяванията и инвестициите също възпрепятства свободното движение на капитали. Сред причините са различното прилагане на общите правила и добавянето на допълнителни национални изисквания.
Така европейските спестявания остават разделени между местни пазари, вместо да се насочват към компании и проекти в целия ЕС.
Какво трябва да знаете за банковите депозити: Видове, лихви и гаранции
Банки без национални граници
Предложеният модел се основава на обща технологична инфраструктура, чрез която финансова институция да може да извършва операции във всичките 27 държави членки.
Така капиталът би могъл да се движи по-свободно, а гражданите да пренасочват част от спестяванията си от пасивни местни депозити към общоевропейски инвестиции.
Като пример е посочена Revolut, която работи на множество европейски пазари чрез единна технологична платформа. Компанията е и единственият европейски представител сред десетте най-високо оценени частни технологични дружества в света.
Уде обаче е председател на Revolut за Западна Европа, поради което защитаваната от него позиция е пряко свързана и с модела на компанията.
Основната му теза е, че истинският системен риск за Европа не е интеграцията, а запазването на разделени национални пазари. Без по-свободно движение на капитали и общоевропейски финансови институции континентът трудно ще осигури необходимите средства за икономически растеж и стратегическа независимост.
Добави ни в предпочитани източници в Google
