На Балканите не се тревожат особено от кризата на еврото.
Косово и Черна гора, още далеч от европейска интеграция, вече го приеха за своя национална валута, а на други места в региона взимат заеми, спестяват и плащат в евро.
"Някога на Балканите всички бяха влюбени в германската марка. От появяването си еврото зае мястото й в Белград, Загреб, Подгорица, Прищина, Тирана, Сараево, Скопие", казва Зоран Йованович, архитект на около 40 години, седнал в кафене "Библиотека" в центъра на Белград.
Докато страните членки на Европейския съюз от години полагат усилия да изпълнят критериите за интегриране в еврозоната, Косово и Черна гора не държаха този изпит.
Подгорица прие еврото едностранно
след референдума, на който през 2006 г. бе обявена независимостта й от Сърбия. Прищина направи същото през 2002 г.
Още преди въвеждането на еврото, скарани с тогавашния югославски режим, двете столици изоставиха местния динар и се обърнаха към германската марка.
"Приехме еврото през 2002 г., по същото време, по което го направи и Европа", казва за АФП Агрон Дида от централната банка на Косово.
"Бяхме се разбрали с ООН и ЕС" за тази мярка, продължи Дида и разказа за пристигането в Прищина на първите 150 млн. евро, доставени от германската централна банка и изпратени със самолет под силна военна охрана от НАТО.
Последиците от това решение за еврозоната са незначителни.
Бюджетът на Косово за 2012 г. например е 1,5 млрд. евро, малко по-висок от този на Черна гора, докато само дългът на Гърция надхвърля 350 млрд. евро.
За да си купиш и ли да наемеш собственост в региона, да платиш таксата за частно училище или да си вземеш абонамент за фитнес, ти трябват евро.
"Цените са в евро и трябва да платите наема в евро", обяснява на западен гражданин Милица Перич, служител в агенция за недвижимости.
Някои белградчани също спазват това правило. "Всеки месец трябва да обменям заплатата си в евро, за да си платя наема", разказва Иван Роквич, инженер на 37 години.
В бутиците и ресторантите трябва да се плаща в местната валута, както трябва да се извършват и транзакциите, но еврото се приема без много колебания.
В Тирана "в много магазини, където цените са написани в евро, трябва да се плаща в евро", казва Лорена Дедя, възхищавайки се на рокля с цена 350 евро на витрината на бутик. Таксата на автомагистралите в Хърватия, Сърбия или Македония може да се плати в евро. Пътническите агенции също представят туристическите си оферти в евро.
Еврото е предпочитаната валута за спестяване.
От всички спестявания във валута тези в евро са 92% в Сърбия, 81% в Хърватия, 60% в Босна и 48% в Албания.
Процентът на кредитите в евро е 81 в Сърбия и 60 в Хърватия.
За сметка на това само на част от населението се плаща в евро, конкретно на служители в чуждестранни фирми. Когато се говори за кризата в еврозоната, мнозинството заявяват доверие в европейската валута.
"Еврото е солидно и европейските ръководители трябва да го запазят", казва Ясмин Делич, информатор в банка в Сараево. И ако за нещастие еврото не оцелее в кризата, "това няма да бъде голяма трагедия", твърди Ментор Латифи, търговец от Прищина, "защото
Балканите ще се върнат към първата си любов - германската марка".
В Подгорица експертът по икономика, университетският преподавател Миленко Попович също смята, че в такава ситуация "най-разумното решение ще е да се върнем към германската марка".
