От всички превратности в европейската дългова криза една от най-странните е тази: поляци, чехи и останалите източноевропейци, които някога получаваха значителна помощ от Запада, са помолени сега да внасят средства във фонд за подпомагане на задлъжнелите западноевропейски страни, отбелязва Асошиейтед прес.
Планът, за който бе взето решение в петък на срещата на върха на ЕС, предизвика съпротива от страните от Източна Европа, а сред някои и гняв.
Според тях е огромна несправедливост да се искат те да се жертват за страни, които все още са по-богати от тях въпреки огромните си държавни дългове.
Планът е една от мерките, за които се споразумяха лидерите на ЕС в стремежа си да измъкнат Европа от дълговата криза.
Той предвижда страните членки на ЕС да предоставят до 200 млрд. евро като заеми на Международния валутен фонд (МВФ), за да му се даде възможност да спасява задлъжнели страни.
Сумата трябва да дойде от държавите от еврозоната, но дори членките на ЕС, които не ползват единната европейска валута, са помолени за помощ. Унгария и Румъния няма да внесат средства, тъй като все още изпащат спасителни заеми от МВФ.
България, която е най-бедният член на ЕС, посочи, че няма какво да предложи.
Няколко други бивши комунистически страни обаче сега са изправени пред задължението да предоставят резерви от централните си банки на МВФ като заеми.
Това бележи голяма промяна за част от Европа, която с години бе зависима от Западната помощ, за да се справи с кретащото си икономическо наследство от комунизма.
Това, че се търси тяхната помощ, сочи колко далеч са стигнали тези страни след години инвестиции и висок растеж.
Някои от страните в региона са на мнение, че само благодарността трябва да ги накара да дадат своята лепта във фонда без да се оплакват.
Въпреки годините на икономически напредък стандартът на живот в Централна и Източна Европа е поста под стандарта на Западна Европа и мнозина не желаят да участват в плана с МВФ.
