Дълго време знаехме, че има "таван на щастието" - точка, в която придобиването на повече пари на практика спира да купува по-голямо удовлетворение. Може би сме грешали.
Сериозно или иронично, мрачната наука има да каже много за щастието.
Класическата икономическа теория за парите и благосъстоянието гласи горе-долу следното:
Парите купуват щастие, несъмнено, но само до определено равнище. Щом основните нужди да бъдат задоволени, допълнителните пари носят намаляваща (или никаква) възвръщаемост.
Може би по-богатите хора използват парите си, за да се преселват в по-богати райони, където вече не се чувстват богати.
Може би относителният доход - колко печелите в сравнение с вашите приятели - има много по-голямо значение от абсолютния доход - колко пари изобщо печелите.
Нова книга, в която се изследва този въпрос, обаче определя тази теза като пълна глупост. Или, на езика на икономистите, "основана на емпирични твърдения, които просто са неверни".
Хората с повече пари казват, че благосъстоянието им е по-голямо, и така нагоре до групата на десетте процента с най-високи доходи.
Ето и шестте най-интересни заключения от "Новите факти за доходите и субективното благосъстояние" - дискусионна книга с автори Даниъл У. Сакс, Бетси Стивънсън и Джъстин Улфърс:
1. Богатите страни са по-щастливи. Изследователите проучили отговорите в 122 държави в проучване на института Gallup за благосъстоянието спрямо реалния брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението (приравнен в покупателна способност) и установили силна връзка. Изводът: Благосъстоянието се повишава с увеличаването на доходите на всички равнища, в цял свят.
2. Всеки следващ долар обаче няма да купи същото количество щастие. Съотношението тук не е линейно, а логаритмично. Това означава, че удвояването на доходите от 1000 на 2000 долара повишава благосъстоянието с толкова, колкото и удвояването на доходите от 10 000 на 20 000 долара. Не че това заключение е толкова валидно, колкото и, да речем, законът на гравитацията, но то навежда на мисълта, че ако повишите доходите си от 30 000 на 60 000 долара, още 30 000 долара отгоре няма да свършат същата работа: ще трябва отново да удвоите своите доходи до 120 000 долара.
3. По-богатите страни са по-щастливи, като стават още по-богати. Това изглежда е така. Но какъв е отговорът на един друг въпрос: Дали щастието в страните се увеличава с повишаването на доходите? Отговорът и тук е да. Изследването установило линейно съотношение между благосъстоянието и доходите на домакинствата.
4. Няма "таван на щастието" (или той е много по-висок, отколкото смятахме). Изследването установява три важни факта.
Първо, повечето пари водят до по-голямо щастие. Второ, независимо от езика, културата, религията и етническия произход, същото количество допълнителни пари изглежда купува същото количество допълнително щастие.
Трето, няма "таван на Истърлин" - няма точка на пресищане, няма ясна точка, в която парите изведнъж губят способността си да повишават благосъстоянието.
5. Европейският урок: Планомерното повишаване на доходите води до планомерно повишаване на нивото на удовлетворение. Проучването на Евробарометър, което измерва удовлетворението от живота на континента от 1973 година, показва ясно, че в осем от деветте страни, за които изследователите разполагат с най-много данни (Белгия, Дания, Гърция, Франция, Ирландия, Италия, Холандия, Великобритания и (Западна) Германия), благосъстоянието се е увеличавало във времето с икономическия растеж. С изключение на Белгия. Вие сте странни, белгийците.
6. Икономиката на САЩ удвои размера си от началото на 70-те години на 20-и век. Благосъстоянието обаче е намаляло според възприятията на американците. Така ли е наистина? Авторите посочват две логични причини.
Първо, в повечето страни има връзка между икономическия растеж и по-голямото щастие, но това не означава, че БВП е решаващият фактор за щастието. Социални промени като увеличаването на домакинствата, включващи едно семейство, може да играят също толкова силна роля, за да изпитват американците по-слабо удовлетворение.
Второ, добре известно е, че САЩ са световен лидер по икономическо неравенство и че плодовете от удвояването на БВП едва ли са били поделени поравно.
"В европейските страни неравенството се увеличи наполовина", колкото в САЩ, установяват авторите. Според съвременния "кръстник" на изследванията в областта на доходите и благосъстоянието Ричард Истърлин е по-добре човек да бъде богат, отколкото беден, но богатите страни не стават по-щастливи, когато богатството им се увеличава.
По същество те се удрят в своеобразен таван на щастието. В тази идея се съдържа голяма доза истина, тъй като в свят, в който само относителният доход е от значение, вероятно не е толкова наложително да се безпокоим за растежа или да водим политика, увеличаваща до максимум приходите на семействата с по-ниски доходи след облагането им с данъци.
Трудът на Сакс, Стивънсън и Улфърс навежда на мисълта, че Истърлин просто е грешал. Абсолютният доход безусловно е от значение и избирателите, икономистите и политиците само ще спечелят, ако съсредоточат вниманието си върху увеличаването на приходите на средностатистическото семейство.
