България остава сред държавите в Европейския съюз, в които хората се очаква да прекарат най-малко години на пазара на труда. През 2025 г. очакваната продължителност на трудовия живот у нас е 34,6 години при средно 37,5 години за ЕС, показват данни на Евростат.
По-ниски стойности са отчетени единствено в Румъния – 32,7 години, и Италия – 33 години. След България се нареждат Хърватия с 35,1 години и Гърция с 35,3 години.
Всеки осми българин с ниско образование е без работа у нас
Показателят изчислява колко години човек, който в момента е на 15 години, се очаква да остане част от работната сила през живота си – като зает или като безработен, който активно търси работа. Той не показва колко години хората са длъжни да работят и не е равнозначен на пенсионната възраст.
Българските мъже са на последно място
Най-слаба е позицията на България при мъжете. Очакваната продължителност на трудовия им живот е 35,9 години – най-ниската стойност в целия ЕС.
След България са Румъния с 36 години и Хърватия с 36,3 години. На другия край на класацията са Нидерландия с 45,9 години, Швеция и Дания с по 44,5 години.
Това означава разлика от 10 години между българските мъже и тези в Нидерландия.
С колко години по-малко работят българите от средния европеец
При жените България също е близо до дъното на класацията. Българките се очаква да участват на пазара на труда средно 33,3 години. По-ниски стойности има в Италия – 28,4 години, Румъния – 29,1 години, и Гърция – 31,8 години.
Къде трудовият живот е най-дълъг
Нидерландия е европейският лидер с очакван трудов живот от 44 години. Следват Швеция с 43,4 години, Дания с 42,6 години и Естония с 41,5 години.
Общо в седем държави от ЕС показателят достига или надхвърля 40 години. Освен изброените, това са Ирландия, Германия и Финландия.
Разликата между Нидерландия и България е 9,4 години, а между най-високата и най-ниската стойност в ЕС – над 11 години.
Трудовият живот в ЕС постепенно се удължава
Средно за Европейския съюз очакваната продължителност на трудовия живот се е увеличила от 35,2 години през 2016 г. до 37,5 години през 2025 г.
През този период показателят нараства във всички държави членки. Най-голямо увеличение е отчетено в Малта – с 4,9 години, следвана от Унгария и Ирландия с по 4,2 години и Нидерландия с 4,1 години.
Разликата между мъжете и жените също постепенно намалява. През 2016 г. тя е била 5 години, а през 2025 г. вече е 4,1 години. В България разликата е по-малка – 2,6 години.
Евростат уточнява, че показателят зависи основно от участието на населението в пазара на труда и от продължителността на живота. Затова ниската стойност не означава непременно, че работещите се пенсионират по-рано. Тя отразява и колко хора в различните възрастови групи изобщо работят или активно търсят работа.
Така България продължава постепенно да увеличава годините, които хората прекарват в трудова активност, но остава в дъното на европейската класация. Особено отчетливо е изоставането при мъжете, които са с най-краткия очакван трудов живот в ЕС.