- На 17 юли Православната църква почита света великомъченица Марина, живяла през III век в Антиохия (Писидия), която приема християнската вяра въпреки езическото си възпитание.
- Марина отказва да се отрече от Христос, въпреки натиска на баща си и жестоките мъчения, на които е подложена от областния управител Олимврий по време на гоненията срещу християните.
- След като остава непоколебима във вярата си, тя е обезглавена на 17 юли 270 г., превръщайки се в една от почитаните великомъченици на християнската църква.
Честваме паметта на света великомъченица Марина.
Марина се родила в средата на трети век и пострадала през 270 г., по времето на император Клавдий Втори. Била дъщеря на езически жрец в град Антиохия, област Писидия (днес в Южна Турция). Като малка баща й я възпитавал в идолопоклонство, но благодарение на слугиня християнка тя се запознала с истинската вяра в Спасителя Христос и станала убедена Негова последователка.
Когато била 16-годишна, започнало поредното жестоко гонение на християните. Много от преследваните се криели по пустини и планини. Но други оставали в градовете и се стараели да проповядват и разпространяват Божието слово. С такива хора тайно общувала и Марина. Тя много желаела да получи свето кръщение, но поради гонението нямало нито в града, нито в околностите свещеник, който да я кръсти. Това не намалявало нейната гореща вяра и искрен стремеж да живее според Христовия закон. И същевременно тя не се бояла открито да изповядва името на Иисус Христос, макар и да знаела, че може да бъде подложена на гонение.
Пръв неин гонител станал самият й баща. Като жрец той бил ревностен идолопоклонник и когато узнал, че дъщеря му вярва в Христос, започнал да я убеждава и наказва, за да се отрече от вярата си. Но тя спокойно отговорила: Аз се научих да вярвам в истинския Бог - Отец, Син и Свети Дух. На Него само принасям хвалебна жертва. Не мога на бездушни идоли да отдавам оная чест, която принадлежи на Създателя.
Тогава в яростта си бащата я предал на областния управител Олимврий, който положил много усилия да я върне към идолопоклонството, всичко обаче било напразно. Скоро от убеждаване преминал към жестоки мъчения, в които войниците често били безчовечни. Но девойката оставала непреклонна. Накрая управителят заповядал да я обезглавят. Това станало на 17 юли.
