Тн ническо повторение!
Зелената икономика? "Нова форма на колониализъм".
Това са дума
на боливийския президент Ево Моралес, който без заобикалка каза
какво мисли от трибуната на Конференцията на ООН за трайно
развитие на 21 юни в Рио де Жанейро.
Страните от Севера се замогват, завихряйки опустошителна
оргия, и принуждават страните от Юга да бъдат техните бедни
горски, допълни Моралес.
"Те искат да ни наложат механизми за
интервенция, за да насочват и съдят националната ни политика
(...) под претекст, че това е в името на опазването на околната
среда".
Разпъвайки на кръст зелената икономика, която ООН превърна
в една от главните теми на конференцията си Рио+20,
боливийският президент вади нож на умряло куче
Защото,
подложена на тежкото изпитание на многостранните преговори и
търсенето на най-малкия общ знаменател, от тази голяма амбиция
вече не е останало кой знае колко, версия 2,0 на трайното
развитие, с която тя дели трите стълба: икономиката, обществото
и околната среда.
В доклад от 2011 г. Програмата на ООН по околната
среда (ЮНЕП) определя зелената икономика като икономика, която
"трябва да повиши благоденствието на човечеството и социалното
равенство, като в същото време намали значително рисковете за
околната среда и недостига на ресурси".
Накратко, консенсусна
алтернатива на "кафявата" икономика, която зависи от изкопаемите
ресурси, които са на път да се изчерпят.
Поради липса на воля у главните действащи лица да се
изслушват и да разбират смисъла на думите
дебати така и никога не
е имало
Европейският съюз се зае със защитата на една "зелена
и инклузивна икономика" - предпочетено прилагателно пред
"справедлива", въпреки неясния му характер. В речника понятието "инклузивен" се обяснява като "който съдържа в себе
си". Е, ето че напреднахме доста.
Световната банка пък предпочита да говори за "зелен и
солидарен растеж", като в същото време признава, че "пътищата на
растеж, по които се върви в момента в света, не са надеждни и
освен всичко това са напълно неефективни", което обаче не е съвсем
нищо.
Хубавото определение на ЮНЕП бе изопачавано, докато не
изгуби смисъла си, след като всеки, според въжделенията и
възприятието си за света, отразяваше в него това, което иска,
или това което не иска.
Някои неправителствени организации непрекъснато
разобличават отклонението от понятието, което правят компаниите,
обвинявани в стремеж отново да направят "грийнуош" (greenwash
според Оксфордския речник означава "дезинформация,
разпространена от дадена организация така, че да се представи
пред обществеността като отговорна"),
козметична версия на
трайното развитие
В този смисъл трябва да допуснем, че
единодушният ентусиазъм към "зелената икономика" (green
economy), проявен от компаниите, присъствали в Рио де Жанейро,
както и тяхното масово прехвърля към система на производство,
която е по-отговорна и по-проста, е донякъде смущаващ.
И то,
въпреки че действията на компании като "Пума" и "Юниливър", откроени
от ЮНЕП за това, че са започнали да отчитат в икономическия си
модел разходите, които те правят в чужбина, заслужават да бъде
изтъкнати.
Най-радикалните неправителствени организации заклеймиха
стремежа на западния свят да пребоядиса в зелено един
капитализъм, изпаднал в безнадеждно положение.
По-прозаично,
повечето страни от Юга съзряха в това опит на "стария свят" да
овладее отново ограниченията, наложени от изискванията за
опазването на околната среда, които биха могли да спрат
собственото им развитие в момент, когато те започват да усещат
облагите от преминаването към пазарната икономика - и отново да
си издейства предимство благодарение на своето ноу-хау и
технологиите, с които разполага.
Откъде идва неразбирането?
От това, че някои предпочитат да
подходят към зелената икономика, възприемайки
най-ограничаващата й същност, свързана със сектора на стоките и
услугите, опазването на околната среда и с работните места,
които тя може да създаде?
Това е все едно да се изпразни от
същността проект, чиито инициатори твърдят, че той цели, ни
повече, ни по-малко, да изведе обществото ни към един нов модел
на развитие.
Ако 18 членове и пет страници от заключителната декларация
на Рио+20 са посветени на "зелената икономика в условията на
трайното развитие и премахването на бедността", то това е
по-скоро, за да се подчертаят границите, които са й определени.
Така зелената икономика ще бъде само един от начините - наред с
другите - "за постигането на трайно развитие", начин, който
всяка страна е "насърчена да планира за бъдещо прилагане".
Твърде слабо задължаваща формулировка (...)
В текста се поставя ударение на необходимостта всяка
страна да бъде оставена сама да изработи свой подход, да се
избягва обвързването на държавната помощ или каквото и да е
друго финансиране с критериите за трайно развитие и да се следи
"политиката на пропагандиране на зелена икономика" да не се
изрази в
"прикрито ограничаване на световната търговия"
ЮНЕП поиска да използва икономиката като мост за въвеждане
на промяна и това не действа, констатира Люсиен Шабасов,
съветник в Института за трайно развитие и международни отношения
(Iddri).
"Този провал показва липса на доверие в ЮНЕП, която
пожела да въведе икономическа рационалност в опазването на
околната среда.
Истина е, че от трите стожера на трайното
развитие именно този стълб е постигнал най-малък напредък през
последните 20 години".
Рио+20 отчете, че има такъв дисбаланс.
Четвърт век, след като се заговори за трайното развитие
благодарение на доклад на Световната комисия по околната среда и
развитието на ООН, то отново трябва да се измисли.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
