Това са дума на боливийския президент Ево Моралес, който без заобикалка каза какво мисли от трибуната на Конференцията на ООН за трайно развитие на 21 юни в Рио де Жанейро.
Страните от Севера се замогват, завихряйки опустошителна оргия, и принуждават страните от Юга да бъдат техните бедни горски, допълни Моралес.
"Те искат да ни наложат механизми за интервенция, за да насочват и съдят националната ни политика (...) под претекст, че това е в името на опазването на околната среда".
Разпъвайки на кръст зелената икономика, която ООН превърна в една от главните теми на конференцията си Рио+20,
боливийският президент вади нож на умряло куче
Защото, подложена на тежкото изпитание на многостранните преговори и търсенето на най-малкия общ знаменател, от тази голяма амбиция вече не е останало кой знае колко, версия 2,0 на трайното развитие, с която тя дели трите стълба: икономиката, обществото и околната среда.
В доклад от 2011 г. Програмата на ООН по околната среда (ЮНЕП) определя зелената икономика като икономика, която "трябва да повиши благоденствието на човечеството и социалното равенство, като в същото време намали значително рисковете за околната среда и недостига на ресурси".
Накратко, консенсусна алтернатива на "кафявата" икономика, която зависи от изкопаемите ресурси, които са на път да се изчерпят.
Поради липса на воля у главните действащи лица да се изслушват и да разбират смисъла на думите
дебати така и никога не е имало
Европейският съюз се зае със защитата на една "зелена и инклузивна икономика" - предпочетено прилагателно пред "справедлива", въпреки неясния му характер. В речника понятието "инклузивен" се обяснява като "който съдържа в себе си". Е, ето че напреднахме доста.
Световната банка пък предпочита да говори за "зелен и солидарен растеж", като в същото време признава, че "пътищата на растеж, по които се върви в момента в света, не са надеждни и освен всичко това са напълно неефективни", което обаче не е съвсем нищо.
Хубавото определение на ЮНЕП бе изопачавано, докато не изгуби смисъла си, след като всеки, според въжделенията и възприятието си за света, отразяваше в него това, което иска, или това което не иска.
Някои неправителствени организации непрекъснато разобличават отклонението от понятието, което правят компаниите, обвинявани в стремеж отново да направят "грийнуош" (greenwash според Оксфордския речник означава "дезинформация, разпространена от дадена организация така, че да се представи пред обществеността като отговорна"),
козметична версия на трайното развитие
В този смисъл трябва да допуснем, че единодушният ентусиазъм към "зелената икономика" (green economy), проявен от компаниите, присъствали в Рио де Жанейро, както и тяхното масово прехвърля към система на производство, която е по-отговорна и по-проста, е донякъде смущаващ.
И то, въпреки че действията на компании като "Пума" и "Юниливър", откроени от ЮНЕП за това, че са започнали да отчитат в икономическия си модел разходите, които те правят в чужбина, заслужават да бъде изтъкнати.
Най-радикалните неправителствени организации заклеймиха стремежа на западния свят да пребоядиса в зелено един капитализъм, изпаднал в безнадеждно положение.
По-прозаично, повечето страни от Юга съзряха в това опит на "стария свят" да овладее отново ограниченията, наложени от изискванията за опазването на околната среда, които биха могли да спрат собственото им развитие в момент, когато те започват да усещат облагите от преминаването към пазарната икономика - и отново да си издейства предимство благодарение на своето ноу-хау и технологиите, с които разполага.
Откъде идва неразбирането?
От това, че някои предпочитат да подходят към зелената икономика, възприемайки най-ограничаващата й същност, свързана със сектора на стоките и услугите, опазването на околната среда и с работните места, които тя може да създаде?
Това е все едно да се изпразни от същността проект, чиито инициатори твърдят, че той цели, ни повече, ни по-малко, да изведе обществото ни към един нов модел на развитие.
Ако 18 членове и пет страници от заключителната декларация на Рио+20 са посветени на "зелената икономика в условията на трайното развитие и премахването на бедността", то това е по-скоро, за да се подчертаят границите, които са й определени.
Така зелената икономика ще бъде само един от начините - наред с другите - "за постигането на трайно развитие", начин, който всяка страна е "насърчена да планира за бъдещо прилагане". Твърде слабо задължаваща формулировка (...)
В текста се поставя ударение на необходимостта всяка страна да бъде оставена сама да изработи свой подход, да се избягва обвързването на държавната помощ или каквото и да е друго финансиране с критериите за трайно развитие и да се следи "политиката на пропагандиране на зелена икономика" да не се изрази в
"прикрито ограничаване на световната търговия"
ЮНЕП поиска да използва икономиката като мост за въвеждане на промяна и това не действа, констатира Люсиен Шабасов, съветник в Института за трайно развитие и международни отношения (Iddri).
"Този провал показва липса на доверие в ЮНЕП, която пожела да въведе икономическа рационалност в опазването на околната среда.
Истина е, че от трите стожера на трайното развитие именно този стълб е постигнал най-малък напредък през последните 20 години".
Рио+20 отчете, че има такъв дисбаланс. Четвърт век, след като се заговори за трайното развитие благодарение на доклад на Световната комисия по околната среда и развитието на ООН, то отново трябва да се измисли.
Източник: превод: БТА
Последвайте ни
