Какво е бъдещето на зелената енергия в България?

През последните месеци станахме свидетели на бурни дебати около бъдещето на ВЕИ сектора в България. Обсъжданията съпътстваха приемането на новия Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), който е в сила от началото на май.

В крайна сметка слуховете за саботаж срещу екоенергията се оказаха по-скоро несъстоятелни или поне силно преувеличени, но това не попречи за създаване на почти истерична обстановка и много спекулации по темата.

Първи мит: Цените ще бъдат неясни за инвеститорите

Цените, по които се изкупува енергията от възобновяеми източници (ВИ) се определя от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Това ще се случва веднъж годишно, като първата тарифа ще стане ясна в началото на юни - един месец след влизане в сила на закона.

Трудно е да се повярва, че произвол тук ще бъде допуснат, тъй като се запазва методологията, по която и до сега се определяха цените. През последните месеци обаче наистина станахме свидетели на доста слухове и спекулации по темата.

ДКЕВР всяка година ще определя цените на зелената енергия на база инвестиционните разходи по същата формула, която се използва през последните пет години. Единствената новост е отпадането на лимита от 5%, с който може да се променя изкупната цена всяка година.

Определено е в полза на инвеститорите обаче, че веднъж фиксирана цената няма да се променя за целия срок, който за различните ВЕИ е от 12 до 20 години. И нещо друго. Цената ще се определя на годишна база - период, който не е безкрайно кратък и ще дава на инвеститорите определен хоризонт за планиране.

Втори мит: Липса на сигурност и предвидимост

Опасенията на бизнеса са, че никоя банка няма да финансира нещо без да знае предварително по каква тарифа ще се изплаща то при завършване на строителството. Това е така, защото цената, по която ще се изкупува енергията от ВИ ще бъде фиксирана на Акт 15.

Нека обаче си зададем въпроса как беше до сега. И дали новият модел все пак не е благоприятен за производителите. Наистина, имаше предложения цената да се фиксира към момента на сключване на предварителния или окончателния договор с мрежовата компания, но това щеше ли да е от полза за потребителите?

Според закона ДКЕВР определя цена в края на юни и тя действа една година. Инвестиция във фотоволтаична мощност напр. може да бъде реализирана в рамките именно на година. Цената е фиксирана и не се променя за този период - в този смисъл тя е известна за една година напред. Затова не е напълно коректно твърдението, че "сметките на инвеститорите няма да излязат".

Твърди се, че най-големият проблем в новия закон е липсата на предвидимост относно развитието на тарифата във времето. Това обаче няма как да е вярно, тъй като първо тя ще е фиксирана и второ - досегашната методологията за определянето й се запазва.

Твърди се също, че "никой инвеститор не търси само доходност, по-скоро се търси висока сигурност", както и, че "именно заради несигурността у нас съществува голямо разминаване между броя на запитванията, направени на хартия, и реално изградените проекти". Това обаче също е мит.

Причината за огромното разминаване между заявени и реалистични проекти са именно спекулантите, които нямаха намерение и възможности за реализиране на ВЕИ проекти, а основната им цел беше да ги препродават в началния им стадий.

Едно уточнение. "Спекулант" не е непременно нещо лошо. Да вложиш средства в един проект, за да го препродадеш на печалба е основно положение в капитализма. Въпросът е в това до каква степен тук се взимат предвид капацитета на преносната и разпределителните мрежи, както и интересите на други стопански субекти и най-вече на потребителите.

Трети мит: Законът противоречи на директивата

Отговорът тук е по-скоро отрицателен. Основната идея в това твърдение е, че концепцията за авансовите плащания (в размер на 50 хил. и съответно 25 хил. лева за инсталиран мегават) не съответства на предписанията на Директива 2009/28. Истината обаче е, че директивата е доста абстрактна и никъде не съдържа забрана за прословутите авансови плащания на производителите към мрежовите оператори.

Четвърти мит: ВЕИ секторът е дискриминиран и неглижиран

И тук често се визират авансовите плащания. Липсата на такива при конвенционалните централи е повод да се говори за дискриминация на ВЕИ проектите спрямо останалите.

В това твърдение има известен резон, но не трябва да забравяме, че в същото време ВЕИ се радват на много предимства спрямо конвенционалната енергетика. Тук говорим за гарантираното изкупуване, преференциалните цени, предимствата при присъединяване и диспечиране и т.н. Нека признаем, че монетата има и друга страна.

Ако трябва да сме честни, едва ли има много сектори, които да се радват на подобен тип подпомагане. Факт е огромната инвестиционна активност във ВЕИ сектора, факт са хилядите проекти, факт е, че се говори за нов балон, подобен на имотния преди време.

Едва ли има много браншове, които да съчетават поощрение, включващо дългосрочно и гарантирано изкупуване на продукта по преференциални цени. Наистина, развитието на ВЕИ проект не е никак лесно. Необходими са и средства, и техническа компетентност, и дългосрочен ангажимент.

Въпреки предизвикателствата и сложността на материята обаче, до момента са завършени и функционират десетки обекти, а стотици други са в напреднала фаза. Затова нека бъдем по-обективни. В случая нещата не са толкова "черно-бели", колкото ги представят понякога.

Пети мит: Законът беше приет на тъмно

Твърдението е доста странно, но се появява многократно през последните седмици. Поне ще се отнася до работата на Народното събрание, гледането на законопроекта и в комисия, и в зала беше абсолютно прозрачно и отразено от десетки медии.

На заседанията на парламентарната Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм присъстваха представители на всички асоциации от ВЕИ сектора, които пожелаха. На всеки желаещ беше дадена и думата за коментари. Доколкото ми е известно, представители на бранша са присъствали и на обсъждания, организирани и от министерството, месеци преди внасяне на законопроекта в Народното събрание.

Шести мит: Не сме стигнали до никъде с развитието на ВЕИ сектора

Едно уточнение. Към базовата 2005г. 9,4% от брутното крайно енергийно потребление в България е било от ВЕИ. По това време средната стойност за държавите в Европейския съюз е 8,6%.

Всъщност към март 2011-а имаме инсталирани около 554 MW вятърни мощности и 28 MW фотоволтаични такива. С оглед на текущите проекти е напълно реалистично да очакваме удвояване на тези мощности през следващите три години.

Седми мит: Няма да изпълним националната цел

Националната цел на България е за 16% енергия от ВИ в крайното брутно енергийно потребление към 2020г. Между представители на бизнеса и държавата има някои спорове относно текущите данни, но към момента страната ни се придържа към междинните си индикативни цели (тук не визирам използването на биогорива, при което определено изоставаме).

Този факт, както и наличието на едно десетилетие пред нас, ни дава основание да смятаме, че ще успеем да се справим и с окончателната цел. В краен случай (при евентуално изоставане) би могло да се стигне до промени в ЗЕВИ, но на този етап това не се налага. Смятам, че и при сегашния вариант на закона ще изпълним националната цел.

Потенциалните заплахи за ВЕИ сектора

И няколко важни уточнения за финал. ВЕИ секторът в България наистина е изправен пред сериозни предизвикателства и това не може да бъде отречено.

Потенциално предизвикателство може да станат радикални промени в преференциалните цени, на които се изкупува зелената енергия, но вероятността за такъв сценарий е по-скоро спекулативна, защото се запазва досегашната методология за определяне на цените.

Общественото обсъждане на новите цени ще се проведе на 25 май, като регулаторът вече предостави проектотарифа. Значително се намалява само изкупната цена на фотоволтаичната енергия (до около 25-30%), докато при вятърната, например, има минимален ръст.

Последното важи и за енергията, произвеждана от малки ВЕЦ, както и за отделни хипотези, касаещи биомасата.

Потенциално предизвикателство могат да са определени процедури при взаимодействие с мрежовите компании. Пречки пред инвеститори в някои случаи могат да създадат екологични организации, както и реализирането на проекти в зони от "Натура".

Последните промени в Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) също се явяват рестриктивни спрямо определен малък сегмент проекти, планирани върху земеделски земи от първа до четвърта категория.

В известна степен препятствие пред по-ускорената експанзия на ВЕИ сектора е и липсата на единство по някои теми между представителите на отделните подбраншове (вятър, фотоволтаика, биомаса, вода). Това пролича и в хода на обсъжданията и приемането на ЗЕВИ, както и на последните промени в ЗОЗЗ.

Всички тези проблеми обаче не могат да бъде вменени на ЗЕВИ. Законът сам по себе си е добър и представлява адекватна основа за развитие на ВЕИ сектора в България. Браншът не само не е поставен "на колене", но до 2020 г. със сигурност му предстои постепенно и (да се надяваме) устойчиво развитие.