Рио+20: Потвърждаване на стари общи истини

В р рая на конференцията Рио+20 беше трудно да откриеш доволно лице.

Не и сред армията от уморени преговарящи от 188 страни, които се срещнаха като част от провалил се опит за постигане на напредък на конференцията на ООН за устойчиво развитие.

Не и сред хилядите активисти, които заклеймиха завършилата късно в петък тридневна среща като мъртвородена, още преди да е започнала.

Дори и високопоставеният представител на ООН, който организира най-голямото събитие в историята на международната организация, не беше доволен.

"Никой не е щастлив от това развитие на нещата. Моята задача беше да разпределя поравно нещастието", описа много добре настроението генералният секретар на конференцията Ша Цзукан.

Накрая тази конференция се оказа конференция, чието единствено

решение бе да се организират още конференции

Този резултат беше приветстван като "успех" от 100-те присъстващи държавни глави.

С оглед на това колко много конференции по проблемите на околната среда се провалиха през последните години, във времена, когато световният икономически хаос убива политическата воля за справяне с климатичните проблеми, самият факт, че има споразумение за бъдещи преговори, сам по себе си представлява победа.

Изправени пред реалната възможност от пълен провал, преговарящите, които месеци наред се бориха да изработят по-амбициозен заключителен документ, накрая избраха да приемат общ вариант, избягващ вземането на каквито и да е важни решения.

Само часове преди началото на конференцията миналата сряда те се обединиха около предложение, което на практика не бележи никакъв напредък след постигнатия на първата конференция за Земята в Рио през 1992 г., премахвайки онези спорни предложения, които според активисти са необходими за опазването на околната среда.

"Снижихме толкова ниско летвата на очакванията си, че потвърждаването на това, което постигнахме преди 20 години, сега се счита за успех", коментира Мартин Хор, изпълнителен директор на базирания в Женева мозъчен тръст "Саут сентър" и член на Комисията на ООН по устойчивото развитие.

Определено думата "потвърждаване" е използвана 59 пъти

в документа от 49 страници, озаглавен "Бъдещето, което искаме".

Потвърждават нуждата от постигане на устойчиво развитие (но без да се споменава как точно); потвърждават ангажимента си към засилване на международното сътрудничество (но не точно сега); потвърждават нуждата от постигане на икономическа стабилност (без да се създават никакви нови фондове за финансово подпомагане на най-бедните страни).

Някои от най-големите проблеми, решението на които активистите искаха да залегне в документа, включваха призив за прекратяване на субсидиите за изкопаемите горива, формулировки, които да изтъкват репродуктивните права на жените, и няколко думи за това как страните могат да се споразумеят помежду си за опазване на международните води, които не попадат в юрисдикцията на нито една държава.

"Видяхме как всичко стойностно от първоначалния текст беше премахнато. Остана ясното усещане, че нашите лидери на практика не могат да ни осигурят бъдещето, което искаме", казва изпълнителният директор на "Грийнпийс" Куми Найду.

"Сега трябва да превърнем гнева, който хората по света изпитват, в креативни, внимателни и смислени действия".

Все пак, ако погледнем от положителната страна на нещата,

макар и многостранните преговори в ООН да разочароваха, на голямата среща на върха бяха дадени близо 700 обещания. Отделни страни, компании и организации се съгласиха да бъдат предприети действия на обща стойност около 500 млрд. долара, ако изпълнят намеренията си.

Например САЩ се съгласиха да си сътрудничат с над 400 компании, вкл. с "Уол-Март", "Кока-Кола" и "Юниливър", в подкрепа на усилията им до 2020 г. изцяло да отстранят обезлесяването от снабдителските си вериги.

Андрю Дойц от екологичната организация "Опазване на природата" (Nature Conservancy) отбеляза, че Индонезия, Австралия и Колумбия са поели ангажименти за опазването на океаните в рамките на техните териториални води като част от действията за осигуряване на продоволствена сигурност за бъдещите поколения.

"Когато се приберем у дома, предизвикателството ще бъде да държим правителствата и компаниите отговорни за ангажиментите, които поеха тук, и да им помогнем да довършат нещата", отбеляза той.

Въпреки променящия се световен икономически ред - с оглед на възхода на страни като Бразилия и Китай, както и на множество страни със "средно големи" доходи - критици смятат, че преговарящите все още спорят в духа на старото противопоставяне "север-юг", което изправяше едни срещу други по-богатите развити срещу по-бедните развиващи се страни.

Групата на 77-те, представяща най-бедните страни в света,

запази исканията си към по-богатите европейски държави и САЩ да признаят "историческия си дълг" в поглъщането на доста по-голяма част от природните богатства на планетата от началото на индустриалната революция преди 250 години до сега.

Те настояват, че богатите страни трябва да финансират по-доброто опазване на околната среда в по-бедните държави и също така безвъзмездно да предоставят технологии, които да помогнат на развиващите се страни да използват повече възобновяаеми енергийни източници и да направят промишлените си сектори по-чисти.

"Всичко беше оставено за след няколко години, ще трябва да чакаме за формулирането на цели за устойчиво развитие, както и за извършаването на прехода към зелена икономика", отбелязва Мохамед Чоудхури, един от водещите преговарящи от групата на 77-те. "Това не е добро развитие на нещата".

Все пак представител на американската делегация заяви, че държавите не могат повече да обсъждат проблемите, като се втренчват в миналото, че бедни някога страни стават богати и че всеки, който си е мислел, че на конференцията Рио+20 ще се постигне споразумение като с магическа пръчица и ще се решат сложните проблеми с околната среда, е

останал дълбоко разочарован

"Очакването, че има един документ или един подход, който да може да реши един от основните въпроси на нашето време - как се поддържа икономически растеж и същевременно се опазва природната среда, е неоснователно.

Не съществува документ, който да може да постигне това", категоричен е помощник-държавният секретар на САЩ по въпросите на океаните, околната среда и науката д-р Кери-Ан Джоунс.

"Това е продължителен процес. Ние трябва да го приемем като процес, да оценим позитивните неща, които направихме, и да продължаваме да работим, защото има още доста за вършене".