"Израел инкорпорейтед": Дали израелските корпорации са прекалено могъщи?

Д�т �татъчни бяха две седмици бойкот срещу бялото сирене, за да започнат израелците да се съмняват във властта на магнатите в страната.

Ядосани от високите цени, миналия месец потребителите се вдигнаха на бунт срещу любимия си млечен продукт. Когато кутиите със сирене се натрупаха по рафтовете в супермаркетите, най-богатите хора попаднаха във фокуса на медийно внимание, каквото обикновено е запазено за политиката и националната сигурност.

Вестниците и телевизионните канали, отдавна критикувани от гражданските организации, че пренебрегват масираната концентрация на корпоративна власт в ръцете на малка група компании и фамилии, отразяваха бойкота като водеща новина дни наред.

Тази сутрин се събудих, изцапан с бяло сирене, заяви магнатът Музи Вертхайм, собственик на един от най-големите компании производители на млечни продукти, по време на реч в университета на Тел Авив в разгара на протеста.

През октомври израелското правителство създаде комисия, която да проучи нивото на конкуренция в икономиката. Очаква се тя да представи заключения след няколко седмици. Централната банка заяви, че Израел има една от

най-големите концентрации на корпоративна власт в развития свят

Критичен парламентарен доклад от юни миналата година установи, че 10 големи бизнес групи контролират 30 на сто от пазарната стойност на публичните компании, а 16 контролират половината пари в цялата страна.

Това е далеч повече, отколкото в западни икономики като Великобритания, Испания или Германия.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която прие Израел миналата година, предупреди, че нивото на корпоративна концентрация е проблематично.

Ако правителствената комисия се съгласи с тези оценки, тя може да препоръча ликвидиране на най-големите олигополи и отваряне на израелския пазар за нова конкуренция и инвестиции, местни и чуждестранни.

Въпреки че още нищо не е решено, промяната изглежда все по-вероятна. "Тези големи бизнес групи може да са помогнали на нашата икономика в нейните по-ранни години, но сега имаме развит пазар и ще бъде трудно да поддържаме сегашния темп на растеж при дадената ситуация", казва служител, запознат с дискусиите.

Членовете на комисията са наясно с това. Ликвидирането им ще помогне за конкуренцията и растежа. Подобен ход би имал

огромни последици за магнати като Вертхайм,

чиито бизнес с млечни продукти е само част от империя, включваща четвъртата по големина банка в Израел, компания за бутилиране на "Кока Кола" и мажоритарен дял в една най-големите фирми за недвижими имоти.

Подобно на мнозина други израелски магнати, Вертхайм притежава и голям дял в популярна медийна група. Редица от по-големите холдингови компании са оказали съпротива, научи Ройтерс, изтъквайки пред комисията аргумента, че регулацията вече била толкова строга, че принудила "Израел ООД" да инвестира навън, вместо у дома.

В необичайно публично изявление Нохи Данкнер, председател и притежател на контролния пакет акции в "Ай Ди Би Холдинг"(IDB Holding), който притежава всякакъв бизнес - от мобилен телефонен оператор до застрахователна компания, заяви за Ройтерс, че "здравата финансова система на Израел се дължи на "умни и строги правила" и той "не намира никаква разумна причина да бъде разклатена".

"Най-важната мисия на регулацията е да поддържа и увеличава стабилността, извън всякакви други съображения. Разделянето на финансовите и реалните активи определено разклаща финансовата система, а не я стабилизира", заяви Данкнер в имейл до агенцията.

Концентрацията на иврит често е наричана "хон в'шилтон", което означава "богатство и управление", но всъщност има предвид тясната връзка между двете.

Виждаме "богатството" да се разхожда из залите на парламента

То все повече взема под контрол преценките на хората, избрани от народа да бранят държавата Израел и нейните интереси", каза в радиоинтервю миналия месец председателят на парламента Рубен Ривлин.

Един от проблемите според ОИСР е, че израелският едър бизнес упражнява контрола си чрез "каскадна собственост, пирамидални структури и кросхолдинги (терминът се използва, когато листвани корпорации притежават ценни книжа, емитирани от други корпорации, което позволява двойно счетоводство - например, ако кросхолдингите бъдат включени в един и същ индекс, стойността на дела в едната компания се отразява в цената на акциите на другата).

При пирамидалната структура една холдингова компания контролира дъщерен клон, който на свой ред контролира свои филиали и т.н., докато накрая върхът на пирамидата технически може да контролира компания на дъното с по-малко от 10% капитал.

Ай Ди Би на Данкнер е класическа пирамида, въпреки че той и неговите партньори имат дял от поне 30% във всички основни активи на компанията. На върха е Ай Ди Би, която контролира "Ай Ди Би Дивелъпмънт", която от своя страна контролира няколко други холдингови компании.

Потребителите може да не го знаят, но те влизат в контакт

с дъното на пирамидата, когато правят нещо толкова просто като пазаруването в някой мол. Те може да посетят "Супер-Сол", най-голямата верига супермаркети в Израел, да пазаруват в "Голф и сие", една от най-големите вериги за мода и стоки за дома, или да си купят мобилен телефон от "Селком", най-големият израелски мобилен оператор.

След това може да посетят някое интернет кафе и да влязат в мрежата с помощта на един от водещите интернет доставчици в Израел - "Нетвижън", или да се отбият в някой клон на "Дийзенхаус", за да си направят резервация за полет на "Изреър".

Подът, по който стъпват, вероятно е направен с цимент от "Нешер", най-големия израелски производител на цимент.

Всички тези компании и продукти в крайна сметка се контролират от Ай Ди Би.

При това тя не е единствената подобна компания

Групата "Делек", контролирана от милиардера Ицхак Тшува, може да се похвали с внушително разнообразие от активи - от няколко гигантски газови находища до автомобилна компания, кабелна телевизия, биохимическа и застрахователна фирма.

Най-богатата фамилия в Израел, Офер, контролира чрез своята холдингова фирма "Израел Корп" шестата по големина в света фирма за поташ, най-голямата корабоплавателна компания в Израел и петролна рафинерия. Фамилията е и най-големият инвеститор в "Бетър илектрик кар венчър" за производство на електромобили.

Най-богатата жена в Израел, Шари Арисон, контролира чрез групата "Арисон" втората по големина банка в страната и най-голямата строителна компания, която преговаря за закупуването на производителя на геотермална енергия "Ормат Индъстрис".

Освен Данкнер от Ай Ди Би никоя от тези компании не пожела да разговаря с Ройтерс.

Миналогодишният парламентарен доклад сочи, че повечето израелски банки също се контролират от такива групи, предлагайки на конгломератите достъп до лесни кредити, често пъти за сметка на по-дребния бизнес.

Това е рецепта за рисковани решения,отбелязва  израелската централна банка в годишния доклад за 2009 г. Понеже е трудно да се регулират тези мощни групи с техните сложни структури, те представляват системен риск.

Проучване, извършено от сайта за финансови новини Calcalist, показа, че 10 от най-големите магнати ще трябва да изплатят 6,9 млрд. долара на притежателите на ценни книжа през следващите две години, което поражда опасения, че

може да не успеят да погасят всичките си задължения

Хората правят грешки и ако не създадеш разпределение на властта и позволиш един човек да греши за сметка на всички ни, много е вероятно когато стане грешка, тя да е огромна и много скъпа, предупреждава Даниел Дорон, основател на Израелския център за социален и икономически прогрес.

Според източник, запознат с работата на комисията за конкуренцията, тя вероятно ще вземе на мушка както пирамидалните структури, така и тесните връзки между финансовите институции (банки и застрахователни компании) и компании от "реалния" бизнес като супермаркети и рафинерии.

Израел е пословично известен с хапливата си свободна преса. Израелските вестници и новинарски емисии атакуват свободно и безмилостно политиците и не щадят никого, дори министър-председателя.

Но през последното десетилетие вестниците и телевизионните новинарски канали станаха популярна инвестиция за бизнес елита въпреки, или може би именно заради, финансовите неволи на медийната индустрия.