Путин към Борисов: Ще останете на студено

Ако България не придвижи напред руските енергийни проекти, "българите рискуват да останат на студено" през зимата.

За това е намекнал руският премиер Владимир Путин в неофициален разговор с министър-председателя Бойко Борисов на 1 септември 2010 г., става ясно от публикувани от Биволъ (Bivol.bg) и "Болканлийкс" (Balcanleaks) грами на американски дипломати у нас.

Премиерът Борисов очевидно е под натиск да даде на руския си колега отговор за решението си дали България ще придвижи напред големите енергийни проекти, коментират дипломатите в доклада си.

Борисов е поискал съвет от американските власти за възможностите за диверсификация и е потърсил по-сериозен ангажимент през следващите няколко месеца, докато правителството взима критични решения за енергийното бъдеще на страната.

На 29 септември Борисов се е срещнал с три американски енергийни корпорации, за да обсъди алтернативите за диверсификация.

След срещата българското правителство се е ангажирало в преговори да използва технология от САЩ, за да диверсифицира доставките на ядрено гориво и да създаде хранилище за отработеното гориво.

Дипломатите пишат и за предложението на американската "Холтек интернешънъл" да изгради депа за съхранение на отработено гориво от блокове 5 и 6 на "Козлодуй".

В момента България връща горивото обратно в Русия на значителна цена. Това е единствената държава членка на ЕС, продължаваща тази практика, което я прави уязвима за внезапно вдигане на цените и заплахи за прекратяване на бъдещо съхранение.

След като са изслушали презентацията на "Холтек", премиерът и министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков са помолили компанията да подготви договор, пише още в грамата.

В момента България купува 100% от ядреното си гориво от Русия, която индиректно заплашва да преустанови доставките, ако страната не се съгласи с предложението за АЕЦ "Белене", се отбелязва в доклада.

Българското правителство е получило предложение от компанията "Уестингхаус" зависимостта на България от руското ядрено гориво да бъде ликвидирана.

Като се възползва от финансираната от правителството на САЩ оценъчна програма за реактор в Украйна, подобен на този в Козлодуй, България може да започне да купува ядреното си гориво от "Уестингхаус" през следващите две години.

В подробна презентация пред правителството представителят на "Уестингхаус" показва също и сравнение на технологията на компанията с реакторите, които Русия смята да построи в Белене, пише в грамата.

Текущите планове за Белене ще снабдят България с не най-нова технология (Поколение 2) при значително по-висока цена от тази на "Уестингхаус" и други западни фирми, които продават технология от трето поколение.

Той предупреждава, че България рискува да си купи "технологично сираче", което работи само в Русия, Иран, Индия и Китай и което ще обвърже страната с Русия за следващите 60-80 години.

Премиерът Бойко Борисов пък се оплакал, че цената на неустойките към руската страна, ако проекта "Белене" бъде спрян, е твърде висока, отбелязват дипломатите.

"Болканлийкс" публикува и грама от декември, озаглавена "Мръсна енергия: Корупция и липса на прозрачност измъчват българския енергиен сектор".

"Енергийният сектор е изолиран бранш на клубен принцип, доминиран от няколко играча с мъртва хватка върху обществените поръчки и с непропорционално голямо влияние върху взимащите решения в правителството и в националната енергийна политика", пишат американските дипломати.

Бившият министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров твърди, че желае да освободи сектора от сенчесто влияние, се казва още в доклада.

Въпреки това, новоподписаният договор за изграждане на АЕЦ "Белене" олицетворява всички болежки, мъчещи сектора - липса на прозрачност, никаква или почти никаква конкуренция, слаб публичен - и дори парламентарен - контрол и огромно прахосване и злоупотреби с държавни средства, смятат американските дипломати у нас.

Три имена винаги се споменават като ключови играчи в българската т.нар. "енергийна мафия" - Богомил Манчев от "Риск инженеринг", Красимир Георгиев от Frontier и Христо Ковачки.

Манчев и Георгиев са вездесъщи в сектора още от началото на  90-те години, докато Ковачки се смята за нов играч, се отбелязва в доклада.

България ще трябва да разплете гнездото от публични и частни интереси и да се придвижи към западните практики, ако наистина желае да овладее този ключов сектор в икономиката и да позволи на данъкоплатците и потребителите да спечелят, предупреждават дипломатите.