Кампанията против ядрената ни енергетика продължава, а с това продължават да се повтарят и основните митове срещу нея. Големият проблем в случая е, че изключително комплексни и дискусионни теми се представят в черно-бели краски и без сериозни аргументи.
В същото време политическото и предизборно говорене води до много преувеличения, изпадане в крайности и откровени неистини.
Мит девет: Енергийната независимост
Това е тема, по която има генерално неразбиране и с която много често се злоупотребява. Знаете ли как много лесно може да постигнем 70% енергийна независимост? Като построим още два-три големи ТЕЦ-а в Маришкия басейн. Напълно е осъществимо.
След което ударно започваме да горим родните лигнити и ги изгаряме за 15 години. През това време ще се радваме на енергийна независимост, за която мнозина биха ни завидяли.
Какво обаче правим след като изчерпаме полезните изкопаеми в България? Няма ли по-голям смисъл в това да ги използваме по-умерено или дори да консервираме определени находища за идните поколения? Това са два въпроса, които никога не са били предмет на сериозни дебати у нас.
Каквото и да говорим, мантрата "енергийна независимост" е нещо, което много хора използват без да знаят точно какви са измеренията му и какво искат самите те. Колко процента от какво означава енергийна независимост?
Ако до момента България не е била енергийно независима, защо имаме най-евтината електроенергия и една от най-ниските цени на природния газ в Европейския съюз?
Колко енергийно независими са проспериращи нации като Сингапур и Люксембург, Германия и Швейцария, Южна Корея и Япония? И въобще каква е дефиницията за енергийната независимост? Поне според официални данни на Европейския съюз нашата енергийна зависимост е под средната за Общността.
По отношение доставките на природен газ определено има сравнително лесни и евтини решения. Един от тях е използването на собствени ресурси, като газа, който и в момента се добива в шелфа ни от британска компания. Смята се, че в България има и други залежи на природен газ, експлоатирането на които би могло да увеличи енергийната ни независимост.
Наред с това сравнително лесно могат да бъдат изградени газовите интерконектори със съседни страни, като от особена важност е реверсивната връзка с Турция, както и тези с Гърция и Румъния.
На следващо място идват големите проекти "Набуко" и "Южен поток", доколкото последният диверсифицира маршрут на снабдяването.
В последно време се порових по темата за руските газови доставки към Европа. Прави ми впечатление, че такива има още от времето на Студената война. Първите газови доставки от Съюза за Западна Германия например са осъществени през 1972г. (за България - през 1974 г.).
И познайте какво. В най-тежките години на Студената война руските газови доставки към "идеологическия враг" не са секвали. Това е така, защото и днес 40% от приходната част в руския бюджет се формира от износа на суровини. Това означава, че съществува взаимна зависимост между доставчик и клиент, тоест темата не може и не трябва да се разглежда едностранчиво.
Възобновяемите енергийни източници също потенциално могат да увеличат енергийната ни независимост и България ще върви към удвояване на техния дял в крайното брутно енергийно потребление до 2020 г. Друг е въпросът каква цена ще платят битовите потребители и предприятията, както и потенциалните предизвикателства за преносната и разпределителните мрежи във връзка с присъединяванията на ВЕИ проекти и диспечирането на генерираната от тях енергия.
Не трябва да се забравя и друго. Проектираните ядрени мощности в България могат да работят не само с руско гориво, но и с такова от САЩ, Великобритания и от където и да е другаде. Това също е аргумент против тезата, че ядрената енергетика задълбочава енергийната зависимост на България от Русия. Темата така или иначе изисква сериозен анализ, повече размисъл и по-малко политически лозунги.
Мит десет: Парите да бъдат похарчени за друго
Прави впечатление, че се лансира идея, която горе-долу звучи по следния начин: "Дайте да похарчим парите не за нови ядрени мощности, а за нещо друго". Такава теза обаче показва или пълна незапознатост с това що е проектно финансиране, привлечен капитал и структуриране на проект, или е просто необективно политическо говорене.
Първо - обсъжданите няколко милиарда евро ги няма. Те не стоят по сметки на българското правителство или на който и да е български субект. Става дума основно за привлечен капитал, който би бил на разположение само и единствено на проектна компания за изграждане на нови ядрени мощности, която съответно би обезпечила кредита със свои акции. Това е реалната ситуация.
Както вече трябва да е станало ясно, в бюджета на държавата няма едни няколко милиарда евро, които, например да бъдат дадени за енергийна ефективност. Самото понятие често се използва без да се познава съдържанието му. Дълбоко не се осъзнава колко комплексно и многоаспектно нещо е енергийната ефективност и не се схваща, че при нея не става дума просто за изолиране на сгради и смяна на дограми.
Тя включва мерки по мрежите (основно електроразпределителни и топлопреносни), по смяна на горивната база, по смяна на котли, като за всички тези процеси отговарят различни лица. Разбира се, мрежите са собственост на съответните стопански субекти и инвестициите са тяхна отговорност.
Няма как държавният бюджет да отдели средства и да ги даде на някоя топлофикация или ЕРП, за да намали загубите по мрежата им. Най-малкото, защото това би означавало неправомерна държавна помощ.
Няма как държавата да извади една сума, за да санира жилищния блок Х, най-малкото защото частните собственици на всички останали сгради в страната ще поискат безвъзмездно саниране и на техните имоти.
И най-накрая да го кажем още веднъж. В случая не съществува алтернатива "нови мощности или енергийна ефективност", тъй като и схемите за финансиране, и собствеността, и концепциите са напълно различни.
Интересно е, че в рамките на настоящия управленски мандат никой политик, използващ мантрата "енергийна ефективност", не е излязъл с програма за насърчаването й или поне с няколко конкретни и работещи идеи в тази насока. Тоест делата трябва да са преди думите.
Сигурно е, че съществуват огромен брой възможности за харчене на средства. Сигурно е, че всеки гражданин има някаква идея как да бъдат похарчени или инвестирани, да речем, 10 млрд. лева. Въпросът е тези средства да ги има реално.
Сигурно обаче е и нещо друго. Пари от бюджета, тоест пари на данъкоплатците, няма да бъдат харчени за изграждане на нови ядрени мощности. Крайно време е манипулациите по темата да спрат.
Мит единадесет: Ядрената енергия води до ценови шок
Сега сериозно. Все още цената на тока от АЕЦ държи най-ниско ниво. С оглед на очакваните европейски регулации, касаещи големите горивни инсталации (ТЕЦ с мощност над 50 MW), няма основания да се смята, че енергията, генерирана от тях, може някога да бъде по-евтина от ядрената.
Цената на петрола в глобален мащаб най-вероятно ще расте, поради нестабилността в някои региони, но и поради факта, че все пак става дума за изчерпаем природен ресурс.
В много по-големи количества са глобалните запаси от природен газ, които може да стигнат за столетия. Към момента обаче цената на природния газ е обвързана с котировките на петрола, което също я тласка нагоре.
Определено може да се очаква енергията от възобновяеми източници да поевтинява и тя да бъде енергията на бъдещето, но това ще стане в един по-дългосрочен план. Така или иначе, никой не противопоставя ядрената енергетика на ВЕИ.
На този фон с най-ниска цена е ядреното гориво, което наистина дава определено предимство на ядрената енергетика.
Малко хора осъзнават в каква посока върви пазарът на електроенергия в Европа. В България също предстои създаване на енергийна борса, каквито от години функционират на практика във всички държави-членки на ЕС. Пазарът ще продължи да се либерализира и окрупнява и това ще даде преимущество на по-евтината базова енергия.
От много време се опитвам да обясня, че големите енергийни проекти, включително пазарите на енергия, следва да бъдат осмисляни в регионален и дори по-широк контекст. По този начин трябва да се разглежда и ядрената енергия. Очакванията са тя да остане достатъчно конкурентна (включително от ценова гледна точка), за да издържи на пазарния натиск, както е успявала и до момента.
На общоевропейския пазар нашите ядрени централи ще се конкурират с датските вятърни паркове, полските ТЕЦ и гръцките газови централи. Нека видим кой се опасява от ценовите предимства на ядрената енергетика. Предлагам пазарът да реши, а не да се крием зад субсидиране и договори за гарантирано дългосрочно изкупуване на енергия.
Вече посочихме, че българските потребители плащат най-евтиния ток в ЕС. Това на практика се дължи на две централи: АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-Изток 2". Толкова за ценовите предимства на атомната енергия.
Мит дванадесет: Бойно поле България
Тезата тук е, че България е поле на голям геополитически сблъсък, като от едната страна са прогресивните сили, а от другата - една полуфеодална, изостанала и агресивна държава. Само че подобни внушения са повече от елементарни и повърхностни, като не се отчитат очевидни истини и реалности.
България е и в Европейския съюз, и в НАТО, като напълно добросъвестно изпълнява ангажиментите си, произтичащи от този цивилизационен избор. Твърденията, че изграждане на нови ядрени мощности са в противоречие с външнополитическата ориентация на страна ни и международните й позиции, са абсолютно подвеждащи и неаргументирани.
Нещо повече. Подобни твърдения са опасни, защото създават условия за конфликти и противопоставяне и то във време на безпрецедентно добри отношения между Европа, САЩ и Русия. Струва си да се замислим по този въпрос.
И друго. Политизирането на икономически проекти е крайно неразумен и недалновиден подход, защото може да създаде допълнителни проблеми на самата България, включително противопоставяния и напрежение в самото общество. А това е недопустимо.
Политическото експлоатиране на една или друга тема винаги ще е част от предизборния инструментариум. Случващото се през последните седмици обаче, минава определени граници. Може да има всякакви причини за преекспониране на тезите против ядрената енергетика, тоест декларираната загриженост за обществото и бъдещото развитието на страната да са параван на други цели.
Все пак решението за развитие на ядрена енергетика е в наши ръце. Не би трябвало да ги измиваме с аргументи от типа на тези, че от нас нищо не зависело.
Не би трябвало каквито и да е външни фактори да влияят в която и да е посока при формиране на стратегически приоритети.
Мит тринадесет: Нови ядрени мощности ще унищожат българската икономика
А някой попита ли българската икономика? Въобще някой консултира ли се по тази тема с работодателските или синдикалните организации? Не знам до каква степен се дава сметка, но една трета от инвестиция в нови ядрени блокове ще бъде усвоена от български компании.
Впрочем, преди десетилетие сходен процент получиха българските подизпълнители при модернизацията на АЕЦ "Козлодуй", реализирана от "Уестингхаус". При цена от 6 млрд. евро за два нови хилядника, делът за националните компании би възлязъл на около 2 млрд. Голяма част от тези фирми ще бъдат в строителния бранш, но ще има и доставчици на оборудване.
Друг важен момент е, че строителните материали за изграждане на централа също ще са произведени в България. Тук говорим и за бетона, и за арматурата, и за различни кампоненти. Още един аспект, който рядко се осмисля. Потреблението на електроенергия във връзка със самото строителство ще бъде огромно - също плюс, този път за енергийните дружества.
Въобще не се обръща внимание на един интересен икономически аспект, свързан с ядрената енергетика в България. През 1999 г. бяха създадени двата фонда "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения" и "Радиоактивни отпадъци".
Към момента наличните суми в първия са 1,05 млрд. лева, а във втория - 135 млн. лева. Средствата в тях се събират чрез отчисления от приходите на АЕЦ "Козлодуй" и са част от прословутия фискален резерв на страната. Тоест, при продължаващо развитие на ядрената ни енергетика, това би означавало допълнителни милиарди в резерва, които да стабилизират държавните финанси.
