Колко работим и колко ни плащат

Едва 30% от общата добавена стойност на производството отива в джоба на работника, което означава, че заплатата му е една трета от реалния му принос за съответната фирма.

Това показват данни от анализ на пазара на труда, направен от учени от Икономическия институт на БАН.

Според тях разликата между производителността и заплащането на труда на българския работник става все по-голяма.

"Ножицата"  между изработено и платено е различна за отделните сектори

Най-широко тя е отворена в селското стопанство, хотелиерството и ресторантьорството, търговията, текстилната и химическата индустрия. В тези области през последните години се наблюдава рязко покачване на производството, а заплащането остава непроменено или с малки увеличения.

Изследването на трима автори от Икономическия институт на БАН сочи, че, освен на дъното на класацията по заплащане секторите селско стопанство, търговия, строителство, хотелиерство и ресторантьорство, са и с най-ниска социална защита на труда.

Като икономически дейности те се отличават със сравнително по-неблагоприятни условия на труд, но заетите в тях не се компенсират с допълнително възнаграждение за удълженото работно време, с работа на смени или с осигуровки върху пълната заплата.

За разлика от тях, делът на компенсациите на работещите във финансовия сектор се увеличава от 14 на 25%.

В най-неизгодна позиция като относителен дял на заплащането спрямо постигнатия икономически резултат са наетите в земеделието. За последните десет години те са получавали едва една десета от новосъздадения продукт.

Според икономистите на БАН най-голям дял от новосъздадената стойност получават наетите в държавния сектор - администрация, здравеопазване и образование. Те имат привилегии и по отношение на социалната защита.

Разликата в трудовите възнаграждения в най-високо платената дейност - финансовото посредничество и в най-ниската - хотели и ресторанти, е от 3,2 до 3,7 пъти.

Анализът констатира, че се наблюдава недобро уплътняване на работното време от страна на служителите. Според икономистите от 8-часовия работен ден, пълноценни са само 5 часа. На пазара на труда у нас

съществува неравнопоставеност и между самите договори за наемане

на персонал. Тенденцията е работещите на пълно работно време да получават повече за един час труд, отколкото колегите им на гъвкав режим.

Това води до масово нежелание да се подписват трудови договори за непълно работно време, каквито мерки се препоръчват по време на криза, коментират икономистите.

Като цяло икономическата криза срина качеството на заетостта у нас на нивата от 2005 г., посочва ст.н.с. Искра Белева - заместник-директор на Икономическия институт на БАН. Според нея така са се загубили три години, вложени в усилия, програми и средства в тази област.

От друга страна обаче излизането на много хора от заетостта създава условия за обучения и преквалификации, което ще ги направи по-конкурентноспособни при връщането на пазара на труда, смятат икономистите.

Те отбелязват, че за това е необходима адекватна и целенасочена държавна политика.