Губим стотици милиони от изоставени земеделски земи

Изоставянето на земеделски земи или използването им с друго предназначение са причини страната ни да губи стотици милиони левове всяка година.

Това показва изследователският проект на Икономическия институт на БАН на тема "Земеделски земи на България: заетост и доходи", съобщиха от института.

Изводите от проучването показват още, че около 300 хил. дка земи със селскостопанско предназначение отпадат годишно, като се прехвърлят за експлоатация в други сектори - в промишлени, защитени и курортни зони или се използват за инфраструктурно строителство.

Авторите на проекта - ст. н.с. д.ик.н. Никола Вълчев и проф.д.ик.н. Людмил Петков, анализират състоянието на земите със селскостопанско предназначение за периода след 1998 г.

Експертите препоръчват временно спиране на процедурите по смяна на предназначението на земеделските земи и в бъдеще само нискокачествени терени да подлежат на промяна в експлоатацията, и то при положение че досегашните такси, плащани за това, се увеличат неколкократно.

Анализът на икономистите сочи, че сега действащите тарифи, определени през 2002 г., не отговарят на настоящите проблеми в сектора.

Като друг проблем за развитието на селското стопанство у нас се извежда липсата на мотивирани, инициативни и отворени към иновациите кадри.

Изследването сочи, че в периода 2005-2007 г. средната възраст на управителите на земеделства у нас е 61 години, като само 3,11% от тях са на възраст до 35 години.

Наблюдава се и липса или недостатъчна професионална квалификация,

показва изследването. Неблагоприятният възрастов профил се съчетава и с постоянен спад в доходите на заетите в селското стопанство през изследвания период, показва анализът.

През 1997 г. средният доход на един зает в сектора е три пъти по-висок от средната годишна работна заплата за страната. Десет години по-късно средният доход на трудещите се в селското стопанство е два пъти по-нисък от средната годишна работна заплата, показва изследването.

Анализът на пазара на земеделските земи сочи, че цените на земите в България са многократно по-ниски в сравнение с другите страни от ЕС.

Цените на земи, които се търгуват, за да се промени предназначението им, надвишават от няколко десетки до няколкостотин пъти цените на земите, купени за земеделски цели, показва изследването.

Освен с цел застрояване предназначението на купените парцели е свързано с отглеждане на култури, предназначени за производство на биогорива и за изграждането на ветрогенераторни и соларни паркове - основно в Северна и Североизточна България , по брега на Дунав и Черноморския бряг.

Наред с промяната на предназначението съществен проблем пред ефективността на земеделието у нас е и раздробеността на стопанствата, отчитат специалистите от Икономическия институт на БАН.

През 2007 г. по критериите на ЕС у нас са преброени близо 500 000 стопанства. По-голямата част от тях - 88,9%, са малки с използваема земеделска площ до 19 дка. Големите стопанства с площ по-голяма от 50 дка са едва 3,2%.

Тази структура обуславя ниска заетост и неефективно използване на земеделските земи, смятат икономистите на БАН.

Като решение експертите препоръчват частните инициативи за комасиране и уедряване на земи да се подкрепят само чрез икономически методи, както и с финансова подкрепа от националния бюджет и средства от ЕС.