Някои аптеки в България изнасят незаконно лекарства за страните от Европейския съюз.
Това съобщи председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки (АСА) Николай Костов.
Поне около 70 млн. лв. от приходите на фармацевтичния пазар на дребно у нас годишно са придобити от незаконен реекспорт, коментира той.
В същото време от Изпълнителната агенция по лекарствата опровергаха информацията, като заявиха, че нямат данни за нерегламентиран износ на лекарства.
Повишени цени
Според асоциацията обаче съществува тенденция на нарастване на незаконния реекспорт и ако тя продължи, това ще доведе до повишаване на цените на лекарствата в България. Това ще се случи по чисто пазарни механизми.
Компаниите производители на лекарства започват да повишават цените им на българския пазар, за да ги изравнят или поне да ги доближат до тези на чуждите, за които се изнасят незаконно.
Така търговците, които осъществяват нерегламентирания реекспорт, няма да имат стимул да продължават. Най-често незаконно лекарства се изнасят за Германия, Полша и Англия, където цените на медикаментите като цяло са с около 20% по-високи.
"Когато едно лекарство струва 5 лв. у нас и 20 лв. в Германия, винаги се появяват желаещи да спечелят от разликата", коментира Николай Костов. Това твърдение на АСА също беше опровергано от агенцията по лекарствата.
От институцията коментираха, че по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина цените на лекарствата на дребно имат максимален праг, който не може да бъде надхвърлен.
Според АСА друг ефект от незаконния реекспорт на медикаменти е изчезването на някои лекарства от българския пазар. Около 80 медикамента през последните месеци са били изтеглени от пазара, показват данни на асоциацията.
Схемата
Престъпната схема за износ на лекарства от България за страни от ЕС е доста проста, но и ефективна. "Най-често незаконният реекспорт става чрез аптеките", обяснява председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки.
По негови данни някои аптеки от северната част на България в близост до Румъния се занимават активно с нелегален износ на медикаменти. Те купуват в големи количества даден вид лекарство, натоварват го на камиони и го изнасят за страна, в която цените са по-високи.
Там продават медикаментите на дистрибутори на по-ниски от пазарните за съответната страна цени, но на по-високи от тези за България. Така печелят повече, отколкото ако ограничат търговията си само на нашия фармацевтичен пазар.
От данъчна гледна точка техният бизнес е изряден. Тъй като според АСА незаконният реекспорт се осъществява предимно в рамките на ЕС, лекарствата преминават безпроблемно през границите.
Проблемът обаче идва от това, че аптеките се регистрират като търговци на дребно. А те нямат право да реализират експорт на лекарства. Такова право имат само търговците на едро.
"ИАЛ не е констатирала съществуване на прекалено големи количества лекарства в аптеките, което да доведе до съмнение за нерегламентиран износ", казва още в становището си институцията.
Контрааргумент
С това от АСА опровергаха твърденията на Националната аптечна камара от миналата седмица, че подготвяната от Министерството на здравеопазването промяна в ценообразуването на някои лекарства ще натовари финансово пациентите.
Според собствениците на аптеки, а и според Министерството на здравеопазването това няма да се случи, тъй като промяната, която позволява свободното регистриране на цени на лекарствата, се отнася само до медикаменти извън позитивния списък. Те са много малко - около 15 лайфстайл лекарства.
