Жива вода

Водата - първият елемент на живота определя и битието на човека, неговия начин на мислене и отношението му към себе си и заобикалящия го свят. Структурата на водата и способността й да пренася спомена от своя път през всичко, което минава определя и състоянието на следващите й приемници. Следователно всичко започва от мисълта на приемниците й. Ако ние сме организмите способни на този акт, то ние сме отговорни и за състоянието на водите, които приемаме и, които ни заобикалят. Чистите извори, прясната питейна вода, зареждат с енергия, избистрят ума и съпровождат здравето.

Всичко живо е вода. Водите са разумът на планетата , основният виновник за съществуването ни. За да се докосне до най-чистия извор на живота, човек трябва да изживее водата. Но връзката с природата вътре и извън нас все повече се превръща в екстра за забързания гражданин или необходимостта от нея в живота му въобще не е била възпитана. Това се оказва пречка за неприкосновената им връзка. Така съзнанията ни бягат в някакъв имагинерен свят изпълнен с метал, цифри, недостиг на време и въздух в изкуствено забързания ни живот и губим усещането за целостта си. Връзката отслабва, потребността се замъглява, изворът започва да страда и като бумеранг връща неволно безотговорното отношение като отрицателен резултат – природата е замърсена, тялото болно, а водата все още “тръгва” от нас...

Не е лесно да осъзнаем нещо толкова абстрактно и ефирно, нещо което винаги е било в кръвта и въздуха ни. Но само застанете под плачеща върба - тя е наречена така , не само заради формата на изтичащи клони, а защото съпровожда водата от почвата по вените си и я отделя като амброзия отново в земята, живее с нея като емоционално състояние. Застанете под плачеща върба, за да бъдете част от нейният вълшебен кръговрат! Изживейте собствената си вода, за да осъзнаете ролята си в този кръговрат! Когато станем волно част от цялото, поемаме и отговорността за съхраняването му.

България, географски погледнато, може и да не е държавата с най-гъста водна мрежа. Но покрай и през нея текат Тимок, Дунав и Искър, Марица, Камчия, Струма, Лом, Янтра...все имена магически за ухото на българина , всяка със свое лице, с неповторими извивки и форми, пълни с живот. Те разказават истории от миналото и за бъдещето, пулсират в недрата на земята ни, вливат се една в друга и извират почти всички от един главен източник, а именно Рила.

Рила е водната планина. Наречена така още от времето на траките, водите на Рила са извор на хармонията, който много хора вече са изживяли. Магията на циркусните седем езера привличат хората да избистрят душите и съзнанията. Седем очи вгледани в небето, огледално отразяват блясъка на звездите, удвояват тяхната сила и вълшебство. През дългите зимни месеци, дълбоко замръзнали с до два метра ледена покривка, се пречистват далеч от хората, останали сами с тишината на космоса. Не случайно това място е осъзнато от Петър Дънов – Учителят като “енергийния център на света”, а езерата като “своебразен гръбнак на Балканите”. Така съкровищата на България многократно се увеличават, а приносът за Европа е значителен!

Всъщност тези богатства винаги са били там, само че малцина са ги осъзнавали като такива и още по-малко са тези, които ги пазят. Останалите в леност и нехайство, отдадени на модерната, потребителска нагласа, забравят богатствата на България и нейните постоянни, невидими грижи за нас. Нека не превръщаме рая в пустиня! Да си спомним, че сме отговорни преди тихият, бял Дунав или синеещият се Дунав над гордата Стара планина, не останат само красива мелодия от далечното минало, а цветовете му - само във въображението. Преди цялото ни водно богатство от реки, езера, водопади, минерални извори, подпочвени, пещерни води и море не угаснат едно след друго, задушени от егоизма и мръсотията на хората.

Отговорното отношение, като всяка друга ценност трябва да се възпита още в ранна детска възраст, чрез игри и примери. Разходки из природата с организатори, даващи пример за подръжание, активно обсъждане и излагане на екологичните проблеми в различни акции, конкурси, провокиращи лично проучване и ангажираност –това са само част от методите за осъзнаване необходимостта от опазване на околната среда.

Просто е - всяко село, община, град, квартал да се задължи да почиства поне 2 пъти в годината речните корита в близост, да има ежедневен контрол над предприятията, замърсяващи водите и жестоки глоби, които да се събират веднага след установяване на нарушението. Само така упоритото нехайство може да бъде изкоренено и водите на България да се запазят чисти.

Според една българска мъдрост човек е изживял смислено живота си когато е успял да изгради дом, да отгледа дете, да посади дърво. Седем милиона нови дървета са гора, а гората и водата са част от формулата на живота. За да ни има ни е нужна вода, чистата жива вода на всеки извор, на всяко поточе, на всяка българска река.