Международните споразумения за климата ще имат по-голям шанс за успех, ако вземат под внимание динамиката на населението, отношенията между половете и благополучието на жените, изтъква организацията 20 дни преди решаващата климатична конференция в Копенхаген.
За първи път агенция на ООН се занимава с връзките между населението и климатичните промени, казва пред АФП Боб Енгелман, съавтор на доклада на Фонда на ООН за населението (UNFPA).
Климатичните промени са също проблем на демографската динамика, бедността и липсата на половата равнопоставеност, отбелязва в документа Торая Ахмед Обаид, изпълнителен директор на Фонда.
Според авторите семейното планиране е сред средствата, способни да повлияят върху бъдещото на климата.
Забавянето на демографския растеж ще доведе до намаляване на вредните емисии, ще облекчи недостига на вода, ще спре обезлесяването, свръхриболова и унищожаването на биоразнообразието.
Жените, които са по-загрижени за околната среда или за линията си, изглежда замърсяват по-малко, заключава още докладът.
В индустриализираните страни например жените по-често купуват продукти, щадящи околната среда, и рециклират отпадъците, сочи изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от 2008 г.
В същото време бедните жени в развиващите се страни са сред най-тежко засегнатите от промените в климата, макар че имат най-малък принос за тях.
Торая Ахмед Обаид призова да се дадат повече възможности на жените, особено в образованието и здравеопазването. Според нея борбата на международната общност срещу глобалното затопляне има по-големи шансове за успех, ако политиките и споразуменията вземат предвид нуждите, правата и потенциала на нежния пол.
Ако жените имат силата да се мобилизират срещу климатичните промени, този потенциал може да намери конкретен израз само чрез политиките, които им дават самостоятелност, отбелязва Обаид.
В много страни жените са основна част от земеделската работна ръка, а имат по-малка възможност от мъжете да печелят. Те са пряко изложени на следствията от ерозията на почвите, превръщането на земите в пустини, сушата, недостига на вода и наводненията.
Емиграцията също е запазена за мъжете от тези региони. В най-общия случай жените остават в родината си с децата и старите хора, а когато са принудени да се изселват или да станат бежанци, те са изложени на сексуално насилие и трафик.
До 2050 г. числеността на т.нар климатични бежанци може да достигне 200 млн. души, предупреждава Фондът.
Източник: БТА
Последвайте ни
