Религиите в екобитка за Творението

П�р �родата е дар от Бога, а милиардите вярващи навсякъде по света са най-широката мрежа за граждански действия в нейна защита, способна да включи в своите практики борбата срещу климатичните промени.

ООН е убедена в това дотам, че призовава за съдействие тези легиони, пръснати по цялата планета.

Съвместно с Алианса на религиите в опазване на околната среда (Ей Ар Си, ARCWorld.org), основан през 1995 г. от принц Филип, организацията ще лансира в Уиндзор, Великобритания, нова екуменическа инициатива.

Събитието е насрочено за вторник, пет седмици преди конференцията за климата в Копенхаген (от 7 до 18 декември), на който трябва да се договори наследник на Протокола от Киото.

Принцът ще приеме в двореца висши духовници от деветте основни религии в света - християни, мюсюлмани, юдеи, будисти, хиндуисти, таоисти, шинтоисти, сикхи и бахайци, както и генералния секретар на ООН Бан Ки-мун, представители на Световната банка и на неправителствени природозащитни организации.

"Целта е да отправим силен сигнал към правителствата. Без да настояваме някой друг да действа, ще изразим своя собствен ангажимент в защита на климата", обяснява Олаф Кьорвен, директор в Програмата на ООН за развитие (ПРООН, UNDP.bg).

Близо 85 на сто от световното население принадлежи към някоя религия. Вярата има способността да мобилизира милиарди хора във всяка област, до която се докосне, изтъква Кьорвен.

Между 7 и 8% от обитаемите земи в цял свят са собственост на религиозни общности. Те контролират също множество издателства, над половината от училищата и около 7 на сто от финансовите инвестиции, сочат данни на Ей Ар Си.

Религията ще излезе на преден план

като основна движеща сила в подкрепа на действията за опазване на околната среда, убедена е Виктория Файнъли, ръководител на пресслужбата на Ей Ар Си.

На среща в Истанбул през юли близо 200 висши ислямски водачи разработиха седемгодишен план за действия. Програмата включва и присъждане на специален "мюсюлмански екоетикет" в най-различни области - от нови издания на Корана до поклоннически пътешествия.

"Не искаме да се дистанцираме от правителствата, всички сме в една лодка. Ако опустошим тази планета, няма да ни остане никакво друго място за живот", подчерта инициаторът на този план д-р Махмуд Акеф.

Сикхите, които се грижат за всекидневната прехрана на около 30 млн. души в своите храмове в Индия, са поели ангажимента да преустроят кухните си, за да използват в тях само "природосъобразни" продукти. Таоистките храмове в Китай пък преминават към използване на слънчева енергия...

"Религиите прекрачват отвъд държавните граници. Не ги занимават нещата около финансирането, суверенитета, интелектуалната собственост върху технологиите - всичко, което стои на пътя на предстоящите преговори в Копенхаген. Проблемът е преди всичко от морално естество", изтъква Джесика Халър, която оглавява Юдейската климатична кампания (JewishClimateChangeCampaign.org).

Последиците от промените в климата са особено опустошителни за етносите, подложени на най-много лишения, тъй че не бива да се разглеждат като обикновен материален проблем, смята Стюарт Скот, бивш университетски преподавател от Хаваите.

Той бе ръководител на проекта "Междурелигиозна декларация за климатичните промени" - документ, представен през септември пред ООН в Ню Йорк.

Става дума за крайна степен на агресия от страна на силните срещу слабите, нещо непоносимо за един вярващ, подчертава и Бил Маккибън, природозащитник от САЩ, методист, инициатор на кампанията 350.org за ограничаване на глобалното затопляне.

"Грижата за Божието Творение става също тъй важна както борбата за мир или срещу бедността... В едно презадоволено потребителско общество духовните институции единствени могат да вдъхнат в битието нов смисъл, различен от трупането на блага", допълва Маккибън.