Частните колекционери

К олекционерите винаги са играли важна роля за популяризирането на младите творци. През 17 век в Холандия за първи път става известен един пристрастен към произведенията на изкуството мъж - Ян Сикс.

Днес в страната има същинска династия Сикс. Фамилията е собственик на творби, изложени в някои от най-големите музеи в Европа и света.

Именно Ян Сикс е "виновникът" днес да можем да се възхищаваме на Рембранд.

Едрият търговец Сикс похарчил част от несметното си богатство в помощ на млади художници, негови съвременници. Рембранд, който му бил приятел, също получавал често пари от Сикс, за да връща дълговете си. Самият Ян също не бил чужд на изкуството - пишел стихове и пиеси, обичал книгите и колекционирал картини.

Най-значимо за поколенията обаче се оказали именно картини, които днес представляват огромно наследство. Фамилната къща на Сикс в Амстердам, която се намира на брега на река Амстел, е превърната в малък музей, където са изложени платната от времето на златния век на холандските художници.

Там е портретът на Ян Сикс с автор Рембранд. Ян Сикс не просто оставя в наследство на своите деца събраните от него картини, но им предава и страстта си към изкуството. Сред представителите на династията Сикс е създателят на Кралското археологическо дружество на Холандия, а също и много художници.

Французинът Жил Фукс е превърнал огромния си апартамент в музей на съвременното изкуство.

За целта той сам кани младите художници, скулптори, фотографи да излагат творбите си. Атмосферата е задушевна, за разлика от "официалните" галерии и музеи. Приемната на Жил Фукс е на приземния етаж на сградата, разположена точно срещу Лувъра.

Прочутият музей допълнително допринася за особеното излъчване на малката галерия в съседство, хвърляйки от своите светлини върху нея. Страстта на Жил Фукс към съвременното изкуство се поражда в края на 60-те години. Но увлечението му не е случайност, защото баща му също бил колекционер, но на китайски порцелан.

Днес бившият шеф на "Нина Ричи" е сред най-големите частни колекционери, чието име се споменава с уважение. Той е създател на Асоциацията за международно разпространение на френското изкуство - ADIAF. В момента в асоциацията членуват 150 частни колекционери.

Според Жил Фукс френските колекционери винаги са съществували, но са били на заден план. Излизането им на светлина е мисията на Асоциацията. Освен това се бори срещу кражбите и злоупотребите.

Колекционерите до известна степен раздвижват пазара, тъй като купуват и продават произведения на изкуството, но това пък е предпоставка за спекулации.

С други думи, идеята на Асоциацията за международно разпространение на френското изкуство е да извади от апартаментите големите произведения, да установи връзка между френските и чуждите частни колекционери. А през следващата година се очаква в Лил да се състои изложение на най-големите частни колекции.

"Исус Христос супер звезда", "Фантомът на операта", "Евита"- с тези произведения е известен Ендрю Лойд Уебър.

Малко хора обаче знаят, че в Кралската академия на изкуствата има 300 експоната от частната колекция на композитора.

Всъщност те са изложени едва от два месеца. Според слуховете до момента се знаеше, че Уебър е инвестирал голяма част от парите си в картини от викторианската епоха, но не се знаеше стойността им.

Когато една част от богатството на Ендрю Лойд Уебър се появи в Роял Академи, стана ясно, че колекцията му е гигантска и единствена по рода си в света.

Понятието "частен колекционер" у нас се свежда до няколко имена, сред които Светлин Русев, Богомил Райнов и някои материално замогналите се хора , които влагат изгодно парите си в произведения на изкуството.

За последните елементите на снобизъм и себедоказване също изиграха своята роля.

Но има и колекционери, които са водени от любовта към изкуството и от потребността за духовно общуване с него. Стагнацията на художествения пазар в момента не позволява на тези колекционерите много да купуват, както и да продават.

Кражбите на картини и фалшифицирането им кара собствениците на изкуство да не шумят с притежанията си. Така само малцина ценители знаят за частната колекция на Александра. Тя е превърнала собствения си дом, в който живее, в галерия.

Когато човек влиза, има усещането, че встъпва в съкровищница. В колекцията, изложена по всички стени, присъстват едни от най-талантливите млади български художници.

Маруся Галимерова е член на Римската академия на изкуствата. Другите запомнящи се имена са най-младите Милена и Боряна Дончеви, Стели Грънчаров, Йово Йовчев. Сред художниците има и такива, които работят в провинцията и поради тази причина техните имена не са популярни в публичното пространство като Антон Антонов от Дряново, Дима Колева от Хасково.

Обект на колекционерската страст на Александра са само съвременни творци, защото е убедена, че класиците не трябва да бъдат затваряни в частни домове. Те са за музеите и за галериите, където има достатъчно пространство човек да им се наслади.

Единственият критерий, по който Александра подбира картините и пластиките е тяхното излъчване.

"Когато погледнеш една картина, тя трябва да ти каже нещо" казва колекционерката - галеристка, която наближава 70-те, но духът й по нищо не отстъпва на младите творци в колекцията.

Александра е започнала да събира картини от преди 10 години, а преди това е работила 6 години в голяма столична галерия. Така покрай работата си е създала много контакти и голяма част от картините й са подарък от самите художници.

Постепенно това удоволствие с ежедневното докосване до изкуството поражда у нея желанието да помага на тези художници да продават творбите си. Домът й се посещава често от представители на чуждите посолства.

Българите купуват рядко. Александра пътува много и всеки път с нея "пътуват" картините на някой млад художник. Чрез контактите си в чужбина тя се стреми да привлече интереса към съвременното българско изкуство и в най-добрия случай да уреди изложба.

Така над 30 картини на младия художник Борис Колев след изложба в Испания са вече притежание на частни испански колекции.