В ълна от безпрецедентно сваляне на основните лихви мина в четвъртък през планетата, но напук на глобалната тенденция българските граждани може и да не видят скоро евтини кредити.
Европейската централна банка понижи основната си лихва с нечуваните в историята й 0.75% до 2.5%, Банк ъф Ингланд свали ставката с 1% до 2% - нивото от 1951 г., а Швеция шокира всички с намаляване от 1.75% също до 2%.
В цялата над 300-годишна история на централната банка на Великобритания лихвата не е падала под два процента, но сега прогнозите са, че догодина Лондон може да е принуден да отиде на нулева ставка, за да се пребори с най-тежката финансова криза от 80 години насам. САЩ (1%) и Япония (0.3%) в момента са с най-ниските лихви сред развитите икономики, но прогнозите са през януари американците да слязат още по-ниско.
За България подобни крайности изглеждат като нещо, случващо се в друга вселена. Причината е, че в момента местните банки набират ресурс основно от депозити в страната и ги използват след това за отпускане на заеми.
Съвсем малка част от парите за кредити идва от чужбина, коментират банкери. Борбата на банките у нас за ресурс и привличане на клиенти вдигна значително лихвите по депозитите, което се отразява и върху цената на самите кредити.
Има и банкери, според които вече трябва да се спре с тази практика, тъй като има банки, даващи заради конкуренцията по 9-9.5% годишна лихва по тримесечен депозит.
В интервю за "Дневник" Виолина Маринова, председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България, коментира, че вече са достигнати разумните граници за лихвите при кредити и депозити.
Потребителите може да се надяват на по-ниски лихви, ако се намали рисковата премия за страната, която е сред определящите за лихвите у нас, коментира Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк, и допълни, че в следващите месеци "би трябвало да положим усилия да намалее усещането за риск у нас".
Според брокери и финансисти свалянето на лихвите в Европа няма да се отрази и върху икономиката и борсата ни, тъй като по-ниските кредитни разходи играят в полза на пазарите в еврозоната.
Надделява мнението, че решението на ЕЦБ е положително, тъй като така монетарната институция във Франкфурт прави всичко възможно за намаляване на напрежението и на разходите за финансиране на икономиките.
Управителят на ЕЦБ Жан-Клод Трише в четвъртък заяви, че "няма да падне в капана" на прекаленото сваляне на лихвите, но и за пръв път в историята на банката официално призна, че догодина еврозоната ще е в 0.5% рецесия, след като само преди два месеца прогнозата й бе за ръст от 1.2%. Според него инфлацията ще падне от сегашните 3.3% на 1.4%.
dnevnik.bg
