Водните знаци датират от XIII век, когато производителите на хартия намерили начин да "маркират" листовете с траен, едва забележим подпис, за да обозначат или произхода на хартията, или собственост на кого е, а понякога - и двете.
Водните знаци са изминали дълъг път. Днес компании като "Macrovision" и "Digimarc" предлагат технология за дигитално "водно маркиране" на днешните доставчици на съдържание.
Идеята им е проста: видео- и аудиофайловете се движат свободно онлайн, без DRM (Digital Rights Management) защита, но собствениците се компенсират по някакъв начин, когато файловете се пускат или се осъществява достъп до тях. Това е основната идея на най-новия патент на "Digimarc".
Според регистрирането му в службата за патенти и търговски марки на САЩ (USPTO), методът на "Digimarc" за контрол на разпространението на снимки, видео- и/или аудиофайлове е мониторингова услуга, която сканира интернет.
Системата даунлоудва аудио, видео и снимки и след това ги сканира за водни знаци. Ако тя открие воден знак, разпознава го и след това се свързва с регистрирания собственик на знака, за да го информира за находката си.
"Digimarc" съобщи наскоро за успешното приложение на патента си, но той съществува от доста дълго време.
Първоначално той беше регистриран през ноември 1998 г., много преди да бъдат създадени сайтът за видеообмен YouTube и социалната мрежа MySpace.
Сега компанията рекламира своята система за контрол като лек за това, което мъчи въпросните публично достъпни сайтове в Мрежата.
Според шефа на фирмата Брус Дейвис системата може да помогне да се създадат "осъществими бизнес модели" на една арена, изпълнена с "разрушителни промени в разпространението и потреблението на забавление".
В голяма част от предложеното съдържание в YouTube например се съдържат елементи със защитени авторски права.
Ако публичните сайтове в Мрежата приложат софтуера и той проверява всеки поток от информация, те ще могат да идентифицират материалите със защитени авторски права, да направят доклад, да преговарят за цената на файловете и да продават насочена реклама за свързаните с дадената компания продукти и услуги.
Няма нужда да се пречи на потребителите. Всъщност специфичната идентификация на съдържанието може да доведе до доставка на свързаните с него продукти и услуги, предназначени за увеличаване ползите за потребителите, смята Дейвис.
За да работи цялата тази система, в нея трябва да се включат играчите на всички нива. Телевизиите ще трябва да добавят идентификационни водни знаци към своите предавания в сътрудничество с притежателите на авторските права - а освен това и двете страни ще трябва да регистрират водните си знаци в системата.
Така ако един потребител намери някакво предаване и го качи онлайн, сканиращата система ще го открие и ще докладва къде се намира в Мрежата.
Въпреки че системата не е предназначена да се качва на P2P мрежи или частни хъбове за споделяне на файлове, тя е предвидена да търси материали с водни знаци в публични сайтове с огромна аудитория.
Затова решението е насочено повече към сайтове от типа на YouTube и доста по-малко към случайното пиратство.
По принцип хората намират за несериозни повечето предложения за водно маркиране, защото те приличат повече на решения, които търсят проблема, а не го решават.
Сега, когато Google се научи по трудния начин, че притежателите на съдържанието искат да им се плаща, когато то се показва в YouTube, е много вероятно да се видят повече подобни решения в бъдеще.
