130 години от Освобождението на България

България отбелязва Националния си празник. В София ще се състои церемония по издигането на националното знаме пред Паметника на Незнайния воин, в която ще участва президентът Георги Първанов.

От 18,30 ч. ще се състои тържествена заря-проверка на площад "Народно събрание", където президентът ще произнесе слово. На зарята ще присъства и председателят на Съвета на федерацията на Русия Сергей Миронов.

Миронов ще бъде и в Плевен на тържествения ритуал по издигане на националното знаме на България и на благодарствен молебен по повод Националния празник. Гостът ще поднесе венец пред параклиса-мавзолей "Св. Георги Победоносец" и цветя пред паметника на генерал Скобелев.

В Шипченския манастир "Рождество Христово" старозагорският митрополит Галактион, в съслужение с казанлъшки свещеници ще отслужи Света заупокойна литургия. Поднасянето на венци и цветя на монумента на връх Шипка в памет на загиналите за Освобождението на България ще започне в 12,30 ч.

Благодарствени молебени и панихиди ще бъдат отслужени и във Варна, Бургас, Велико Търново, Свищов и много други български градове.

Всички организатори на прояви, посветени на Националния празник да ограничат или отложат концерти, събори и други тържества в знак на съпричастност към трагедията на семействата на загиналите по време на пожара във влака София ? Кардам. За това призоваха от правителството, като се апелира още кметствата и местните власти да се придържат само към официалната част от проявите.

* * *

На 3 март 1878 г. в селцето Сан Стефано край Цариград Русия подписва мирeн предварителен договор с Османската империя и така завършва руско-турската война, започнала на 24 април 1877 г.

Договорът възстановява българската държава на политическата карта на Европа след почти петвековно робство.

За граници са определени

границите на създадената през 1870 г. със султански ферман Българска екзархия,

която включват земи, населени почти изцяло с българско население.

След пленяването на армията на Осман паша в Плевен през декември 1877 г. Османската империя отправя няколко пъти искания към Русия за примирие, но без успех.

Преговорите в Казанлък през януари 1878 г. се провалят, тъй като османските пълномощници отхвърлят условието на Русия за създаване на самостоятелно българско княжество в границите на българския етнос, което да е по площ не по-малко от териториите, посочени от Великите сили на Цариградската конференция в края на 1876 г.

Междувременно руските войски разбиват турците при Караагач, превземат незащитения Одрин и напредват към Цариград и Дарданелите. Молбите на Османската империя за помощ от Великобритания и Австро-Унгария срещат отказ от Лондон и Виена.

Единственото, което остава на Османската империя, е да приеме всички искания на Русия. На 31 януари 1878 г. в Одрин е подписано примирие. Първата точка в протокола гласи:

"България се създава като автономно княжество в пределите, където мнозинството от населението е българско. Нейните граници в никакъв случай не могат да бъдат по-малки от границите приети от Цариградската конференция. Тя ще плаща данък, ще има народно християнско правителство и местна милиция. Османската армия там повече не ще се намира."

След подписването на примирието започват мирните преговори. За пълномощник на Русия е избран граф Николай Игнатиев, който дълго време преди това е бил посланик в Цариград, познава добре системата на Османската империя, запознат е и с исканията на българският народ.

На 9 февруари 1878 г. граф Игнатиев пристига в Одрин. Той не е доволен от ранното примирие и от спирането на военните действия, тъй като руската армия още не е минала през Македония и Родопите, а се очаква те да бъдат включени в границите на българското княжество.

Евентуална окупация на Цариград би осигурила много по-добри позиции на Русия по време на преговорите.

Но бързото подписване на примирието е изискано от Петербург, където все още има притеснения от война с Обединеното кралство.

Вторият руски представител е Александър Нелидов - началник на дипломатическата канцелария в Генералния щаб и съветник в посолството в Цариград. Участие взима и княз Алексей Церетелев, който е един от първите чужденци, видели намесата на османската войска след Априлското въстание през 1876 г. и е сред дипломатите, очертали територията на българската държава по време на Цариградската конференция.

Церетелев, който е заместник на Найден Геров в руското консулство в Пловдив, познава добре проблемите на българите.

Поради опасността от война с Обединеното кралство и Австро-Унгария Русия е принудена да направи отстъпки пред турската страна, която поради изострените отношения на Русия с останалите Велики сили се възползва да бави подписването на договора.

Мирните преговори започват на 13 февруари, след като в Одрин пристига първият член на турската делегация, външният министър Сафвет паша.

Още в началото Сафвет паша заявява, че империята ще осъществи изработените от Цариградската конференция реформи, но отхвърля условията за мир, защото подписване на договор щяло да има само ако бъде свикан конгрес на всички Велики сили.

Преговорите вървят мъчително. Руското правителство усеща намеренията на османската страна, и решава да предприеме по-твърди мерки.

На 24 февруари отряд от 10 000 души е изпратен край Цариград, а Главната руска квартира се премества от Одрин в Сан Стефано, за да бъде сплашена Османската империя.

Турците възразяват срещу границите на България и Сърбия, а руските представители не искат да отстъпят позициите си, тъй като откъсване на македонските земи и Родопите, би обезлюдило доста от селищата там (голяма част от населението ще се придвижи към свободните български земи) и ще наруши целостта на българския народ и решенията на Цариградската конференция.

На 25 февруари в Сан Стефано пристига великият везир Ахмед Вефик. Обсъжданията по границите на България продължават, но не се постига споразумение.

Преговорите са прекъснати на 28 февруари. Граф Игнатиев уведомява главнокомандващия, Великия княз Николай Николаевич, че настъплението трябва да бъде подновено. Князът обаче изпитва притеснение, че подобни действия биха довели до война с Англия.

На 1 март руските представители поставят ултиматум на османската делегация - да подпише или военните действия ще бъдат подновени. Руската армия в околностите на Сан Стефано се строява на линия в посока Цариград. След тази демонстрация на сила преговорите са възобновени.

Договорът е подписан на 3 март 1878 г.,

клаузите са представени след ратифицирането му, което става две седмици по-късно - на 17 март. Договореното влиза в сила на 18 март - след като съдържанието му е съобщено с от руския канцлер княз Александър Горчаков на другите велики сили.

Последвалият Берлински конгрес (1-3 юли 1878 г.), който окончателно урежда статуквото на Балканите, разпокъсва българските земи.

Вместо държава в нейните естествени граници, се създава васално Княжество България, в което са включени Северна България и Софийския санджак.

Южна България с наименованието Източна Румелия е обособена като автономна област в пределите на Османската империя под политическата и военна власт на султана.

Македония и Одринска Тракия остават под турско управление.

Третата българска държава започва своя живот белязана от нерешения национален въпрос.

------------------------------------

За тази публикация са използвани:

Стоян Райчевски. The Peace Treaty of San Stefano, 3 March 1878 - в "Български дипломатически преглед"; Зара Костова. Освобождението на България - в Bulgarian Students' Association at the University of Toronto; Андрей Пантев, Христо Глушков. Европейски измерения на Освободителната война 1877 - 1878;

Както и публикацията Санстефански мирен договор - в bg.wikipedia.org, където "Материалът е публикуван под свободен лиценз GFDL".