У чени засякоха ясни знаци за наличието на водни изпарения в атмосферата на далечна планета - на около 63 светлинни години от Земята. В отделно изследване НАСА твърди, че е открила и въглероден диоксид там.
Температурата по повърхността на "горещия Юпитер", както наричат планетата HD 189733b, е над 900 градуса по Целзий. Тя обикаля звезда далеч от нашата Слънчева система и има ядро от разтопен метал.
Именно излъчваната топлина от него е причина учените да засекат водните изпарения. Газовете в атмосферата на планетата модифицират дължината на вълните на инфрачервената радиация от повърхността. Те могат да бъдат засечени от телескопи като "Хъбъл" или обикалящия в орбита около Слънцето телескоп "Спицър", използван в това изследване.
Според проф. Дрейк Деминг от НАСА водните изпарения в атмосферата оставят непогрешима следа и не могат да бъдат объркани с други.
Тъй като планетата е далеч, на учените било трудно да преценят колко от засечената радиация идва от този газов гигант и колко от звездата, в чиято орбита той се движи.
Астрономите разрешили този проблем, като проучили орбитата на планетата. HD 189733b прави пълна обиколка около своето слънце всеки 2,2 дни. Учените измерили собствената радиация на планетата, докато била изцяло скрита зад звездата.
Те обаче били озадачени, защото при предишни изследвания на HD 189733b и други газови гиганти не са засичали водни изпарения. Бяхме заключили, че вода там няма, въпреки теоретичната възможност, но след дълго взиране най-после я открихме, казват те.
Според тях това се обяснява с факта, че близостта на планетата до звездата непрестанно променя атмосферата й. При тази близост звездата буквално "покрива" половината планета и топлинният поток от нея създава бури, вероятно и облаци всяка втора година. Именно такива облаци са скривали от телескопа водните изпарения преди.
В друго изследване НАСА пък открива въглероден диоксид в атмосферата на HD 189733b. Макар че планетата е твърде гореща, за да има живот на нея, откритието все пак доказва, че е възможно да се засече CO2 в атмосферата на планети, обикалящи далечни звезди. Същият метод би могъл да се използва при търсенето на планети, на които съществуват форми на живот.
