"Открит съд за ексглавния секретар на МВР Илия Илиев поиска той чрез "24 часа"

"Президентът щял да свика референдум за изборите", отбелязва "Труд". Ако политическите сили не стигнат до консенсус за промените в изборното законодателство, президентът Георги Първанов ще си запази правото да свика референдум по въпроса. Това съобщи вчера лидерката на ЕНП Мария Капон след среща с държавния глава.

На нея присъстваха депутатът от ДСБ Нено Димов и шефът на "Новото време" Емил Кошлуков. Мария Капон поясни, че ако се стигне до вариант за референдум, то искането за него трябва да бъде внесено от Първанов в Народното събрание до края на юли, а самото допитване най-вероятно ще се проведе през октомври или ноември.

Емил Кашлуков на свой ред подчерта, че въвеждането на мажоритарен елемент в изборното законодателство ще върне доверието на хората в политическата система. Депутатът Нено Димов уточни, че на 7 юли президентът организира кръгла маса за промените в закона за изборите.

"Позитано" играе контра на Първанов", е озаглавено интервюто в "Стандарт" с Мария Капон. На въпрос какви са шансовете партиите да се разберат за мажоритарния вот, тя отговаря:

"Толкова големи, колкото съвестта им, а не партийната им пристрастност. Партиите трябва да се примирят с факта, че избирателите са достатъчно интелигентни, за да отсеят и предпочетат личности.

Обратното означава някой да ни убеди, че партийните секретари са единствено способни да оценяват и подреждат кандидатите в листите."

"А Първанов защо слага съветници във властта?", пита в интервю за "Труд" Костадин Паскалев, кмет на Благоевград, и изброява бивши съветници и експерти от президентската администрация, които днес са на възлови места в изпълнителната власт. Той е категоричен, че трябва да се въведе ред в политическия живот.

Партиите, които не могат да получат определен минимален процент на избори за парламент, да се заличават веднага от политическия живот на страната, предлага Паскалев. Според него е задължително искането всеки политически субект, който се явява на избори, да има организационно покритие на по-голямата част от страната. Но основното правило е да бъде въведено задължително гласуване.

По думите на благоевградския кмет мажоритарният вот няма да реши проблема с купуването на гласове. Въпросът е в способността на политическите субекти да ангажират с каузата си гражданите.

"Затишието преди избори ражда безумия", коментира "Сега". Припомня се предложението на президента Първанов да се увеличи държавната субсидия за партиите, така че да покрие поне 50% от цялостния им годишен бюджет, но само ако се премахнат изцяло даренията от юридически субекти и се сложи таван за тези от физически лица.

Сега сме свидетели на доста нахална кавър версия на президентския вариант. Съпартийците му от БСП взеха от предложението му само онази част, която ги устройва - тоест увеличението на държавните пари за партиите. И пропуснаха втората част от изречението - премахването на даренията от фирмите. Така хем ще продължат да приемат куфарчетата, хем ще бъркат в най-сигурния джоб - този на данъкоплатците. Ситуацията е парадоксална по своята наглост - с нашите пари ще обслужват интересите на бизнеса, пише авторът.

"Отварят вратички за пазаруване", така представя в "Стандарт" своето мнение за промени в изборната система социологът Кольо Колев. Той е твърд привърженик на статуквото - запазване на сегашната пропорционална избирателна система при парламентарните избори, както и бариерата от 4 процента. Мажоритарната система сама по себе си изкривява вота на избирателите и реалната тежест на отделните партии в обществото.

Освен това при мажоритарният вот по-лесно се купуват гласове. Колев напълно поддържа предложенията за финансови рестрикции - както повишаването на паричната гаранция за участие в изборите, така и за държавното субсидиране на партиите. За една политическа сила, която иска да управлява милиарди левове бюджет, депозит от 50 000 лева за участие изобщо не бива да се коментира.

"Не пипайте закона година преди вота", приканва политологът Димитър Аврамов. В "Стандарт" той лансира идеята за забрана за приемане на изборно законодателство в последната година преди избори. Тогава политиците мислят за законите като за "нещо, което е изгодно за нас" и "нещо, което е изгодно на другите".

Освен това Аврамов предлага да се въведат часове по гражданско образование в училищата, за да знаят децата каква е системата на управление в България. Също така добре е държавата да инвестира в образованието на бъдещите си политици, като например да основе нещо като академия за публична администрация.

"Софиянски иска 150 депутати на пълен работен ден", пише "24 часа". Депутатите в българския парламент да са 150 и на пълен работен ден от 8,30 до 17,30 часа от вторник до петък включително. Това предлага Съюзът на свободните демократи с промени в избирателния закон.

Лидерът Стефан Софиянски уточни, че този брой народни представители е пропорционален на Европарламента, където 1 депутат се избира от 400 000 гласоподаватели. В промените се предвижда и въвеждане на смесена система, при която 75 народни представители се избират мажоритарно и 75 - пропорционално.

"Открит съд за ексглавния секретар на МВР Илия Илиев поиска чрез "24 часа" адвокатът му Васил Василев. Двамата настояват процесът да бъде публичен, за да няма натиск върху подсъдимия за прикриване на престъпления, свързани с бивши служители на МВР и някои политически кръгове. В интервю за вестника Василев твърди:

"Политици и МВР пазят мафията". И пояснява: "Когато материали сочат, че има извършени престъпления и тази информация стига до високите етажи на МВР, но всичко се потулва, очевидно че става въпрос за чадър върху мафията. Но никой не се занимава с това, важното е Илия Илиев да излезе виновен. За каквото и да е. И когато той бъде наказан, тези, които реално са покровителствали престъпност, ще кажат - ето го човека."

"Случаят "Белнейски" е тест за разследващите органи", е оценката на заместник главния прокурор Камен Ситнилски. В интервю за "Сега" той посочва, че практиката през последните години е прокуратурата да навлиза на по-ранен етап в разработките на МВР и да подпомага оперативните работници. Причините за недобрата работа по разкриването трябва да се търсят в миналите години и в сътресенията в МВР.Освен това слабо се използва агентурата.

Позицията на Ситнилски е следствието да премине в прокуратурата. Това ще позволи да бъдат сформирани разследващи екипи. "Дознанието изнемогва. Не може да се справи. Законодателят трябва да има воля да ни помогне. Иначе перспективите за разследването не са добри", предупреждава Ситнилски.

"Рекорд на "Кушлев" - иск за 4 200 000 лева", съобщава "Труд". Дело за отнемане на имоти на стойност 4 252 630 лв. образува Търговищкият окръжен съд по искане на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Запорът е срещу Мустафа Алиев, който от май е в затвора с 5-годишна присъда за ДДС афера. Това е най-големият иск досега на комисията, оглавявана от проф. Стоян Кушлев.

"Депутатите доближиха средната класа", посочва "Сега". Въпреки съмненията, че стандартът на депутатите значително надвишава този на средния българин, истината от декларациите им пред Сметната палата по-скоро се доближават до средната класа.

На част от народните представители тежат кредити, малцина са си позволили покупка на жилище, а спестяванията им са се стопили. Все повече представители на властта влагат парите си в акции, и то във фирми, които просперират при сегашното управление, показват имотните им декларации за 2007 г.

"Европа да стане наш пазар, не ние да сме пазар на Европа", поставя за цел Христо Ковачки, бизнесмен и неформален лидер на политическа партия ЛИДЕР. В интервю за "Монитор" той заявява, че партиите, които преди всичко на политически език прогласяваха какво ще е добро и какво лошо, трябва да се заменят с нови партии, които вече конкретно, по-прагматично и конструктивно да говорят най-вече за визията за икономиката. Политическият елит трябва да приеме това, че се появяват много бизнес формации.

"Сега не мога да предскажа дали на следващите парламентарни избори ще се появят нови формации, които ще "излязат" от икономиката, но моето лично мнение е, че на последващите ще има такива и те ще имат своите национални представители в политиката. Смятам, че това е процес, който тепърва започва", казва в заключение Ковачки.