Училища за болни деца

М ного деца из Европа попадат в категорията "различни", защото са болни или имат някакъв недъг. Два са подходите, свързани с образованието на тези деца: при единия за тях се полагат грижи в специализирани заведения, а при другия - те се интегрират в класическите детски градини и училища.

В Берлин например има детска градина, в която съжителстват серопозитивни деца с такива без сериозни проблеми. Официално в германската столица има 300 деца със СПИН.

Ан-Катрин е възпитателка в детската градина Нестверме и ролята й е да превърне във възможно най-приятно ежедневието на децата.

"Ежедневието ни е подобно на това в другите детски градини. Сутрин играем игри, рисуваме. След това се яде и отново има игри.

От педагогическа гледна точка

всички деца имат нужда някой да се занимава с тях

Разликата обаче е, че болните деца със сигурност имат по-голяма нужда от внимание, отколкото тези, които са здрави", разказва Ан-Катрин.

По принцип болестите тук не са табу, но децата са в Нестверме преди всичко за да играят, да се учат и да откриват света. От общо 40 деца в детската градина половината са деца от квартала без здравословни проблеми.

Сред останалите 20 не всички са със СПИН. Има и такива, чиито родители са серопозитивни. В действителност Нестверме се появява по инициативата на родители, които се сблъскали с отхвърлянето на серопозитивните им деца от повечето детски градини в града.

Нестверме е създадена през 1994 г., но оттогава насам нравите доста са се променили и през 1998 детската градина започва да приема и деца незасегнати от вируса.

Като цяло в ЕС децата с недъзи представляват 2% от общия брой деца в училищна възраст. Една четвърт от тях попадат в обикновени учебни заведения, а останалите, в зависимост от индивидуалното си състояние, посещават

специализирани училища и детски градини

В Белгия съществуват и двата вида заведения, но специализираните са известни с високото си качество и затова привличат деца от съседните страни.

По принцип в Белгия децата с умствени и двигателни недъзи са разделени в осем категории в зависимост от степента на увреждане.

Така например един млад аутист следва образователен цикъл от категория 3, където детето намира индивидуална и адаптирана програма за аутисти, вдъхновена от англосаксонските методи за поведението.

Белгийското правителство финансира в размер от 60% изграждането и оборудването на този тип училища, а университетите подготвят голям брой специалисти.

Отношението на специализирания персонал е толкова добро, че много родители от Франция

пътуват над 100 км на ден, за да водят децата си

в белгийските специализирани заведения. В някои от тях френските деца достигат до 75 %.

99-то основно училище се намира в столичния квартал Горна Баня и в него никога не се провеждат традиционните часове. Защото неговите ученици не учат там, а се лекуват в различни детски болници.

Учителите от това училище работят с децата в самите болнични заведения. В училището се събират само когато трябва да уточнят графиците си и часовете.

Училището е държавно и специализирано в обучението на деца от първи до осми клас, които са хоспитализирани заради хронични заболявания. Класовете са символични - от 2-3 души или група от 5-6 ученика.

При тежките случаи се налага индивидуално обучение. А заболяванията са най-различни - церебрална парализа, нервни, ставни увреждания, инсулинозависим диабет.

По-голяма част от децата, учещи в 99-то училище, са на целогодишно лечение, други стоят месеци. Учебните програми, по които се учи в училището, са одобрени от Министерството на образованието.

Подобни училища има в цялата страна

Заради спефициката на лечението и здравословното състояние на децата учителите се съобразяват максимално с учениците си. Стараят се всячески да им помогнат да не изостават с уроците.

Проблем за изписаните деца от болницата идва, когато се върнат в своето училище след дълъг период на отсъствие.

Проблемът е чисто психологически, защото някои от децата трудно се адаптират, на тях гледат като на болни - особено ако имат трайно увреждане след болничния престой.

В момента средата на масовото българско българско училище не е подходяща за болни деца. За децата с физически увреждания училището се оказва и практически недостъпно, защото няма рампи, няма асансьори.

В това отношение страната ни изостава. Затова британската фондация "Спасете децата" започна

кампания за равен достъп до образование

"Едно училище за всички деца" е идеята на национална информационна кампания, която се проведе в България от януари до март тази година.

Идеята на кампанията бе да информира българското общество от ползите за болните деца да могат да учат заедно със своите здрави връстници. След като половината от българите са видели кампанията 82% смятат, че само децата с тежки увреждания трябва да учат в специализираните училища.