"Еди-кой си хвърли овца по вас" или "бяхте ухапан от върколака на най-добрия си приятел" и други от сорта. Къде мислите се случва това?
Във Facebook, разбира се. Причината, поради която едни хора замерят с виртуални овци и забиват вампирски (но пак виртуални) зъби в приятелите си, вероятно е желанието им това да става наистина. Тук обаче стигаме до цитата "едно е да искаш, друго е да можеш..."
Е, Facebook е мястото, където автоматично искам става мога. Ако не сте чували за тази "социална мрежа", значи сте по-скоро късметлии, ако сте пристрастено-регистрирани вътре - потърсете квалифицирана помощ.
И още нещо - Facebook e наистина социална в кавички мрежа - тя е по-скоро антисоциална и създава "усещане за фалшива принадлежност към стадото у индивида", както биха се изразили някои психолози и психиатри.
Няма нищо социално в боцкането по клавиатурата пред монитора, вместо да излезете навън и да... правите каквото ви се иска. Или да си останете вкъщи и... пак така, но без компютър.
Понякога оставам с впечатление, че някои хора: 1. нямат работа, 2. няма с кого да се срещат след като изключат компютъра си, и 3. нямат други забавления.
Отварянето на пощата в понеделник сутрин, след като се предполага, че през уикенда не е проверявана, води до горния резултат - съобщения за хвърлени овци, покани да се присъединя към отдавна загубени каузи (като бойкот на Пекин 2008), които не са и каузи всъщност, покани да стана приятел с приятели на приятели или с на "един друг брат му" - досадно е и направо затварям прозореца.
Има и забавни каузи като подкрепа на шведските модели на бельо срещу нелоялната (разбирай нископлатена) конкуренция или "назад към соц-а" утопични групи, в които народът качва снимки, които първоначално са били на негатив и хартия. Само.
Има една категория покани, които обаче могат да изкарат човек извън нерви - тези за виртуално биропиене. Получавам ги от хора, които в работно време са зажаднели да "ударят" по едно, но незнайно защо не използват директен начин за връзка с мен и уговорка за реално пиене, а ме черпят с нещо, което не струва нищо и не съществува.
Други хора се сравняват с мен по различни показатели (филми, музика и т.н.), което води до съвместимост или несъвместимост в проценти. Като се сетя, че попълвам подобни анкетки за норматив, не е чудно и че имам онлайн несъвместимост и противоположност във вкусовете с хора, които в реално време харесвам.
Вероятно всичко това има смисъл, след като Microsoft даде куп пари за едва 1.6% дял от компанията. Това е друг аргумент, който има за цел да покаже каква сила и потенциал се крият зад клюкарския интерфейс на Facebook.com.
Със същия аргумент може да се каже и колко е интересна Шампионската лига за човек, който футбола го вълнува малко повече от играта кегли, т.е. никак.
Мога да разбера защо хората отвъд Атлантическия океан попълват ежечасно статуса си, пращат съобщения и оставят бележки на виртуалната стена на някого, така че всички да ги видят - ами там има градове (много хиляди на брой), където това е единственото по-интересно място за общуване.
Ако в неделя почти под строй ходиш на църква (каквато и да е тя), до първото място, където легално можеш да пиеш, имаш поне десет минути каране (тогава, разбира се, стои въпросът с легалното връщане) и дискотека е място, където се танцува между другото - да, Facebook е страхотно място да се запознаеш с някой нов човек, без да налетиш на сериен убиец или да ти повдигнат федерално обвинение за сексуален тормоз.
Но защо в България хора, които могат да се уговорят и срещнат в рамките на 20 минути, си оставят любовни послания по стените - това е наистина трудно за разбиране.
Трудно е и да обясниш какво е Facebook (Фацебук го нарече едно хлапе) на човек, който не го е чувал. Може да пробвате с "нещо като форум, който е по-клюкарски, дава повече възможности за игри и закачки и като цяло е малко объркващ".
Клюкарски? Разбира се. Как иначе другите ще разберат, че лицето Х е имало "връзка" с У, запознали са се на пълнолуние през 2002-а, когато и двамата са имали други връзки с лицата Z и J, запознало ги е лицето W и така до безкрайност - като сапунен сериал с елементи на сводничество.
Достоверността на тези "данни" винаги може да бъде оспорена с мотива "не съм видял какво съм потвърждавал, питаше ме там нещо тъпия му сайт", но винаги човек трябва да има едно наум за Големия брат, който пази данни за подобни и други глупости.
Не искам да си представя какво би било, ако шефът ми открие създадената от мен група Northern Kathilian Islands и започне да търси тези острови...
