Ч овекът винаги си е падал по картите. Когато познатият свят бил още прекалено малък, той запълвал останалите територии със стотици екзотични места и чудновати същества. После изпитвал неизмеримо удоволствие при попълването на белите полета.
Освен това той отделял доста време за воденето на войни, главно със същата цел- за да промени картата, разширявайки владенията си. После не останали бели полета и човекът се заел главно с второто занятие, което ескалирало в две световни войни. Ето, че и днес картите се променят под въздействието на човека. Този път обаче нещо е различно.
Някои промени извън Африка
Преди година и половина потъна индийският остров Лохарача, а неговите 10 000 жители бяха евакуирани. Това явление беше прецедент. Лохарача стана първият остров, потънал в следствие на покачващото се ниво на океаните.
Глетчерите на Гренландия се топят с бясна скорост,
а документални филми на екологични организации правят възможно да видим тяхното движение като снимат на бавен кадър. Кулминацията е през април 2007 г., когато край източния бряг на Гренландия, след изчезването на голям глетчер, се появява нов остров. Ако ледовете на Гренландия се разтопят, морското ниво ще се повиши с малко повече от 7 м.
И това са само две малки събития на фона на променящата се повърхност на Земята.
Новият атлас
Пейзажът на Африка се променя и в това има скрита символика, защото този континент е люлката на човечеството. На 10 юни излезе "Африка: Атлас на нашата променяща се околна среда". Амбициозният проект е дело на ООН.
Той е разгърнат на 400 страници, разглежда малко повече от 100 места и съдържа над 300 сателитни изображения, 300 снимки и 150 карти, както и графики и таблици. Наблегнато е на човешкото влияние - както положително, така и отрицателно.
Атласът се фокусира върху разрастващите се градове, намаляването на защитените територии, най-вече в следствие на незаконно нахлули в техните граници ферми и прокарването на нови пътища през горите. Сателитните изображения показват постепенната промяна, като за целта понякога обхващат цели десетилетия.
Промени в картата на Африка
Предмет на бурни дискусии стават глетчерите в планината Рувензори, простираща се между Танзания и Уганда. От тях води началото си Нил - най-дългата река в света. Актуална серия от сателитни изображения свидетелства за намаляването на глетчерите с почти 50% - пряк резултат от промените в климата. Отстъпването на глетчерите застрашава около 2 млн. души, които разчитат на тази вода за препитанието си.
Проследено е развитието на сенегалската столица Дакар: в началото малък градски център, а днес огромен град с 2,5 млн. души, разпръснати на широка територия.
Не са пропуснати също намаляването на водата в езерото Виктория, обезлесяването в Конго и загубата на растителни видове в ЮАР.
В същото време друга поредица от изображения дава да се разбере, че разумното управление може да има позитивен ефект върху околната среда. Мочурливата земя в Мавритания отново е възстановена, залесяването в Нигерия вдъхва живот на обезлесени в миналото територии, а пасбищата в Тунис са възстановени, след като са пострадали от свръх експлоатация.
Във връзка с това изпълнителният директор на Програмата за защита на околната среда към ООН Аким Стайнер казва: "В Африка има много места, където хората вземат конкретни мерки. Това са сигналните светлини, които трябва да следваме, за да осигурим оцеляването на хората в Африка и техните важни от икономическа гледна точка природни авоари."
Авторите на атласа са на мнение, че предизвиканото от конфликти имигриране оказва значителен натиск върху околната среда. Въпреки това най-големите заплахи идват от понижаването качеството на почвата, засягащо 32 африкански държави, обезлесяването, което е на обезпокоителни равнища в 35 държави, и загубата на биоразнообразие в 34 държави.
Друг обезпокоителен факт е, че Африка губи повече от 4 млн. хектара гори годишно, а някои области губят над 50 т почва на хектар всяка година поради ерозията в откритите области.
Eдна планета - много хора, или Крехката земя
В същността си атласът, посветен на Африка, не е нов. През 2005 г. пак ООН издаде "Една планета ? много хора: атлас на нашата променяща се околна среда". Книгата се появи по повод на Деня на околната среда. Сред засегнатите проблеми в нея бяха огромният растеж на изхвърлянето на парникови газове в Южна Испания и бързото покачване на броя на фермите за скариди в Азия и Латинска Америка.
Друго подобно заглавие беше книгата "Крехка земя", която излезе през март. Въпреки че книгата не беше посветена специално на явления, свързани с промените в климата, на страниците й намериха място доста такива като активното обезлесяване в Аржентина, Бразилия и Парагвай, ерозията на реката Бетсибока в Мадагаскар, резултат от активно обезлесяване, грозният черен слой почва в Кувейт, останал като белег от стотици запалили се варели с петрол.
В последния месец се шуми и за Испания. Страната страда от опустошителна суша и е на път да се превърне в пустиня. И сега нека отново се върнем на човека, войните и картите. Дали някой ден, след много години, децата няма да изучават нашата съвременност като времето, през което човекът е водил война с планетата си?
