Х ората, които живеят сами или поддържат малко на брой социални контакти, рискуват да бъдат изложени много по-често и повече на стрес.
Те са по-уязвими на напрежение и безпокойство, по-агресивни са и имат проблеми в общуването. Така твърдят в изследването си италианските учени Ерминио Коста и Алесандро Гуидоти. То е направено за американския Университет в Илинойс и е публикувано в списанието "Пръсиидингс ъф Нешънъл академи ъф сайънс" (pnas.org).
Според проучването съществува тясна връзка между социалната изолация и пониженото произвеждане на антистресовия хормон алопрегнанолон. Изследвайки опитни мишки, учените стигнали до резултата, че неспокойствието и агресивността, идващи от изолацията, могат да променят нивото на ензима, който контролира произвеждането в мозъка на въпросния хормон.
Стресът от социалната изолация, провокиран у животните, е почти същият като този при човека и може да доведе до серия от ефекти - от агресивност до загуба на памет, съобщава "Пронто София".
Според експертите разгадаването на този механизъм може да помогне за развиването на лекарствени средства, насочени против ефектите на стреса у човека.
Наскоро американски учени откриха парадокс, свързан със същия хормон - алопрегнанолон. Той дава обяснение за извънредната раздразнителност и склонността към резки промени на настроението при тийнейджърите. Оказа се, че въпросният хормон, който обикновено действа като естествено успокоително, по време на половото съзряване има точно обратния ефект и усилва, а не намалява раздразнението при стрес.
Отделянето на алопрегнанолон започва няколко минути след началото на стресовата ситуация и обикновено успокоява нервната активност, намалява усещането на тревожност и подпомага адаптацията на човека към условията на стрес. През пубертета обаче хормонът предизвиквал противоположна реакция, поради взаимодействието му с различен тип рецептори.
