Балет по музика на 'Пинк Флойд' поставиха във Варна

Б�е �ет по музика на Роджър Уотърс от "Пинк Флойд" е сред новите заглавия в репертоара на Варненската опера (OperaVarna.bg).

Премиерата му бе в рамките на летния музикален фестивал "Варненско лято", а първото представление за творческия сезон 2004/2005 е на 29 септември, сряда, от 18 ч. (Вж. рецензия).

"Стената" е копродукция с театъра в германския град Гизен, а хореограф-постановчик е немецът Тарек Ассам, който през 2001 г. постави с балетната трупа на Варна и друг танцов спектакъл - "Танго 18" по музика на Астор Пиацола.

Солисти в новата постановка са: Тодор Тодоров, Галина Велчева, Константин Илиев, Румен Стефанов, Денко Стоянов, Теодора Друмева, Галина Костова, Илияна Трифонова.

Участват още: Миглена Вълкова, Светлана Рафаилова, Емил Николов, Людмил Рафаилов, Татяна Атанасова, Елена Кирова.

Балетната трупа при Оперно-филхармоничното дружество във Варна е с художествен ръководител Екатерина Чешмеджиева.

Една история от песни

"Стената" (The Wall) е история от песни, която се превърна в история. През 1982 г. едноименният филм на реж. Алън Паркър с Боб Гелдоф в главната роля и музиката на "Пинк Флойд" се превърна в култов. Легендарният рефрен "Нямаме нужда от образование..." (We don't need no education...) от песента "Още една тухла в стената" се превърна в ученически химн, актуален и до днес.

"Стената" е историята на Пинк. Животът вече му е омръзнал. Това, което става навън, суетата на търсещото удоволствия общество го отегчава. Той седи апатично пред блещукащото матово стъкло, измъчван от кошмарни спомени. Отвратен от съмнителни авторитети и начин на живот, Пинк все повече се оттегля зад своята вътрешна стена и се изолира напълно.

Яркият поток от картини на текстовете на песните и разнообразната музика, която варира между бомбастични аранжименти, накъсан рок, нежни балади и психеделичен рок, се обединява в изкусно изваяния, изразителен психологичен портрет на героя.

Пинк не може да потисне желанието си да расте със самочувствие. Принудата в семейството и садизмът в училище са оставили следи в изграждането на неговата личност и той е издигнал стена, която трябва да го предпазва от обкръжението му.

Съдържание

Сцена 1 - Пинк пробива стената.
Сцена 2 - Първа срещи с външния свят. (Run Like Hell)
Сцена 3 - Пинк като дете. (Тhe Thin Ice)
Сцена 4 - Другите деца и Пинк. (Another Brick In The Wall, part I)
Сцена 5 - Oтново сам пред Стената. (Another Brick In The Wall, part III)
Сцена 6 - Родителите на Пинк. Майката е много привързана към бащата, но той заминава на война. (Nobody Home)
Сцена 7 - Пинк и шоубизнесът. Животът като звезда му е омръзнал. (The Show Must Go On)
Сцена 8 - Връзката с майка му определя отношението му към другите жени. (Mother)
Сцена 9 - Червеният килим става кулиси в процеса на редуване на сцените. (Goodbye Cruel World)
Сцена 10 Пинк възприема училището като място за потисничество и всекидневен тормоз. (Another Brick In The Wall, part II)
Сцена 11 - Пинк е заобиколен от много хора, но е самотен. Той предпочита надуваема кукла пред фанатичните поклоннички. (Еmpty Spaces; Young Lust)
Сцена 12 - Сближаването с жена, която го желае, е свръх силите му. (One Of My Times)
Сцена 13 - Пинк е отчаян от безсмислието на войната. (Goodbye Blue Sky)
Сцена 14 - Войниците изчезват в стената. (Bring The Boys Back Home)
Сцена 15 - Ретроспективният разказ се превръща в кошмар. Дали той е причинен от наркотиците или оттеглянето от света? Появяват се големи фигури, които искат да го манипулират - или да го излекуват? (Comfortably Numb)
Сцена 16 - Пинк все още продължава да търси жена, която да почувства близка. (Is There Anybody Out There)
Сцена 17 - Пинк отново е сам сред хората. (Don't Leave Me Now) Сцена 18 - В съня си той среща ангел и полита в стената. (In The Flesh)
Сцена 19 - Войниците го издърпват навън, в главата му започва съдебен процес. (Waiting for the Worms; Stop; The Trial)
Сцена 20 - Пинк отново е сам. (Outside The Wall)

Постановчикът

Тарек Ассам е роден в Пенцберг край Мюнхен през 1962 г. Завършил е Висшето музикално училище в Кьолн с бакалавърска степен по танцово изкуство, както и философия, социология и педагогика в Рейнския "Фридрих Вилхелм университет" в Бон.

През 1985-87 г. работи в Немската опера в Дюселдорф, а между 1987 и 1995 е солист в Хесенския държавен театър, във Висбаден, в Градския театър на Пфорцхайм и др.

През 1990 г. заема длъжността "асистент" и "преподавател" в Градския театър в Пфорцхайм, а през 1991 и 1992 създава първите си хореографски творби за трупата.

Те са последвани от създаването на "Шехерезада" за Националния театър на Ел Салвадор през 1993 г. и успешно участие в международни танцови конкурси.

От 1995 г. е директор на Международния фестивал "Седмица на танца" в Айзенхютенщат, а по-късно става съучредител и художествен директор на фестивала "Танцово изкуство на Изтока и Запада" (2001 г.).

От 1995 до 2003 г. е директор и хореограф на Обединения градски театър на Северен Харц, Халберщат/Кведлинбург. Тук започва да разработва теми във връзка със своите изследвания на човешката психология в балети като "Шахматна новела" (1996), "Mинотавър" (1998), "Сини ноти" (2000) "Навън" (2001).

През 2000 е поканен от фондация "Джон Кейдж" за хореограф на премиерата (2001) и на второто представление (2002) на Художествен проект за орган "Орган II / ASLSP" по музика на Джон Кейдж - мултимедийно събитие в сътрудничество с музея "Гугенхайм", Ню Йорк.

От 2002 г. е директор на танцовия ансамбъл в Гисен, където доразвива Фестивала "Танцово изкуство на Изтока и Запада" и разработва няколко проекта за сътрудничество, включващи художествен обмен с Полския танцов театър в Познан, Варненската Опера, Хуманитарната трупа от Кан и различни немски компании и театри.

През 2002 г. създава "Танц на частичките" - танцов филм съвместно с фондация "Юстус Либиг", и постановката "Индустриални ритми" (2003).

Продължава да търси подходящи форми на сътрудничество, откриващи нови възможности за хореографската му работа в Гисен. Тези усилия включват танцови проекти с участието на други артисти и музиканти, интегрирането на текстови и звукови колажи и използването на филми и фотография.