"Нюзуик" за разширяването на ЕС: Отворете вратите

Разширяването на ЕС бе от жизненоважно значение за утвърждаване на демокрацията и пазарната икономика в Европа, пише сп. "Нюзуик", което предлага на читателите си гледната точка на директора на програмата за ЕС в Принстънския университет Андрю Моравчик.

Имало бунтове в Унгария. Антиевропейски настроения се надигали из цяла Източна Европа. Казали били "не" на новата конституция във Франция и Холандия. Другаде - същото.

Какво от това? Дойде време за следващия кръг на разширяването.

Тази седмица Европейският съюз ще решава кога и при какви условия ще приеме Румъния и България в най-ексклузивния клуб.

Почти е сигурно, че правителствата ще бъдат "за". Има голяма вероятност с настъпването на новата 2007 година Европа вече да е доста по-голяма.

Да им кажем ли добре дошли при нас? Не още. Експертите и обществеността продължават да са дълбоко скептични.

Критиците уверяват, че

нито една от двете страни не е готова за приемане

В тези времена на все по-голяма враждебност към чужденците някои намекват, че всъщност Румъния и България не спадат към Европа, че са повече балкански, отколкото европейски.

Но почти всички са съгласни с едно нещо - Европа вече се умори да прибавя нови членове. Срещу разширяването се обявяват близо 2/3 от германците и французите и почти половината от шведите, италианците и британците.

Злополучните референдуми във Франция и Холандия миналата година се провалиха не толкова заради съдържанието на европейската конституция, колкото поради растящата всеобща съпротива срещу отколешната идея за все по-голям съюз.

Експертите наричат това "умора от разширяване".

След влизането преди две години в съюза на десет нови страни, главно източноевропейски, днес се налага мнението, че влизането на Румъния и България ще бъде връхната точка на процеса на постепенното разширяване на "Европа", който започна преди половин век.

ЕС включва сега над 460 млн. души, простира се от Средиземно море до Арктика и има брутен вътрешен продукт, по-голям от този на САЩ.

Предостатъчно, казват повечето европейци. Време е да се затворят вратите.

ЕС не е достигнал кулминацията си

Последният кръг от разширяването не маркира връхната точка в европейския експеримент, а е само повдигане на завесата за още по-амбициозни проекти в бъдеще.

Това е истината, макар че европейските политически лидери не я разтръбяват заради безпокойството в обществото от всичко, свързано с разширяването - като се започне от нелегалната имиграция и се стигне до организираната престъпност.

След Румъния и България идва Хърватия. После Македония, следвана от Сърбия, Черна Гора, та чак до Албания. Дори мъничкото

Косово, което тепърва ще става страна, е потенциален кандидат

А да не забравяме, че миналата година европейските лидери единодушно гласуваха да започнат преговори с Турция.

Краят не се вижда.

Вярно е, че процесът на разширяване няма да бъде лесен. Вижте какви трудности в интеграцията ни чакат под формата на Румъния и България.

Те ще бъдат най-бедните членки на ЕС с брутен вътрешен продукт на човек от населението по-малък от 1/3 от средния за съюза, едва ли по-висок от този в Турция и под равнището, което са имали при комунизма.

Икономистът от Льовенския университет в Белгия Идес Никайсе предвижда за България бъдеще на зависимост: "Тя ще бъде назад от другите и дълго време ще иска помощ и подкрепа от Европейския съюз."

Двете страни според някои твърдения изобщо не са в състояние да приложат правилата на ЕС. Европейската комисия казва, че те са покрили нужните норми за всичко - от показателите за околната среда до здравните и хигиенни изисквания към храната.

Мнозина, подобно на Гергана Нучева от Центъра за европейска политика в Брюксел, подозират, че Румъния и България са "само на книга съвместими с ЕС. Никой не знае дали те наистина прилагат правилата".

И в двете страни се ширят корупция и престъпност.

Индексът за корупция на "Трансперънси интернешънъл" поставя България наравно с Колумбия. Румъния е по-назад от такива забележителни в това отношение държави като Китай, Египет и Мексико.

България е проядена от мрежи на организираната престъпност, които се занимават с трафик на наркотици, жени и нелегални стоки.

Над сто души бяха застреляни през последните десет години, понякога посред бял ден в центъра на София. Става въпрос, както за мафиотски, така и за политически убийства.

Никой не може да гарантира, че съдебната система е достатъчно силна, за да може да прилага закона, да не говорим - да вкара в затвора престъпните босове, които правителството засега не е в състояние или не желае да преследва.

Политиката в региона става все по-неуправляема

България и Румъния, за които предстои да се вземе решение за членството им в ЕС, са сега страшно примерни.

Но в близката Полша политиците близнаци Лех и Ярослав Качински оглавяват правителство, за което е малко да се каже, че е евроскептично - то е по-скоро ултраконсервативно, дори нетолерантно.

През юли една от управляващите партии се нахвърли срещу хомосексуалистите, което стана причина за официалното порицание на Европейския парламент.

А в Унгария миналата седмица 150 души бяха ранени в най-големите бунтове след антисъветското въстание през 1956 г.

Разширяването бе допълнително дискредитирано от имиграционните вълни напоследък, особено от Полша.

Преди присъединяването на десетте нови членки Европейската комисия бе изчислила, че на Запад ще отидат не повече от двайсетина хиляди поляци.

Най-новите данни показват, че само във Великобритания работят близо 600 хил. поляци - най-голямата имиграционна вълна от една държава в цялата британска история.

Западноевропейците се опасяват, че по-нататъшното разширяване ще добави още имигранти към незаконния прилив на "полски водопроводчици", а Брюксел не прави нищо да опровергае това.

Оставено е на политическите ръководители в двете присъединяващи се страни да успокояват страховете.

Положението става все по-абсурдно

както когато неотдавна българският министър-председател Сергей Станишев уверяваше, че неговите съотечественици никога не биха напуснали страната си, защото предпочитат топлия й климат пред студеното дъждовно време на Северна Европа.

Законова несигурност, икономическа изостаналост, организирана престъпност, политическа нетолерантност и вълни от имигранти. Защо са ни?

ЕС се озовава в капан, който сам си е заложил, казва Нучева. Европейските правителства се ангажираха преди четири години да допуснат приемането на Румъния и България през 2007 или 2008 г. и сeга не могат да се отметнат.

Ако Европа не изпълни задълженията, които е поела, ще навреди на репутацията си, казва Нучева. Срещу Брюксел се отправят много критики защо не е проявил дипломатическа гъвкавост и да каже "не".

Нещата обаче не са толкова прости. Някои правителства критикуват публично Комисията, но почти всички европейски ръководители здраво се потрудиха зад кулисите, за да се стигне тъкмо до този резултат.

И твърдото им намерение е да продължат с разширяването.

Те знаят какво правят и защо го правят

Част от причините са продиктувани от личен интерес. За страните от предната линия като Германия, Швеция, Дания, Гърция, Италия и десетте нови членки разширяването определено създава възможности в търговията и осигурява геополитически буфер пред размирното постсъветско пространство.

Във Великобритания и Скандинавия разширяването подкопава позициите на еврофедералистите, които искат да задълбочат ЕС или да го използват за антиамерикански цели.

От друга страна, може би най-силният поддръжник на Румъния и България през последните години беше Франция.

Някои мрачно мърморят, че причината за застъпничеството на президента Жак Ширак е останалият от 19-ти век инстинкт "да се балансира германското влияние" на Балканите.

Истинската причина е много по-смислена

Европейските ръководители разбират, че разширяването е необходимо, за да има мир и благополучие в района.

Сметките им надхвърлят рамките на търговията и стабилността и включват и имиграцията.

Обществеността може да се плаши от нея, но ръководителите разбират демографската повеля - при този спад на раждаемостта, бъдещето на икономиката им зависи от вносната работна ръка.

Може да прозвучи зле, но повечето предпочитат източноевропейците пред всички останали.

Отбележете също, че западноевропейските държави си запазват законното право да блокират имиграцията, най-малкото за следващите пет години.

Тези 600 хил. поляци се намират днес във Великобритания, защото правителството е решило да ги допусне.

Британското вътрешно министерство прави напоследък намеци, че може да наложи някои ограничения върху имиграцията от Румъния и България, но не става ясно доколко строги ще са те.

Показателно е, че министър-председателят Тони Блеър, както се съобщава, се е срещнал тайно през последните седмици с бизнесмени, отнасящи се благосклонно към имиграцията.

Брендън Барбър, който оглавява основната федерация на британските профсъюзи - Конгресът на трейдюнионите, също подкрепя имиграцията от Балканите.

Разширяването беше от жизненоважно значение

за установяването на демокрация и пазарна икономика в Европа.

Членството на Румъния и България идва, след като в продължение на цели десет години им се поставяха всякакви условия.

Брюксел ги задължи да приложат десетки хиляди страници закони на ЕС и да подобрят администрацията и съдебната си практика, а също така да се борят срещу организираната престъпност и корупцията.

Повечето европейски правителства знаят, че ако балканските правителства се провалят, могат да се породят социални проблеми като престъпност, или да се стигне до геополитическа нестабилност и разширяване на руското влияние.

За да не се стигне дотам, политиците във всички по-големи страни проявиха твърдост и решителност в преодоляването на противопоставящите се икономически интереси и на критиките заради културните различия.

Разширяването е освен това сърцевината на "постмодерната" външна политика на Европа, както я нарича гуруто на европейската външна политика Робърт Купър.

Докато САЩ подхождат с "твърда сила" в Ирак и към Иран, ЕС разполага "гражданска сила" наоколо си и влияе върху страните да възприемат нейния стил, като им поставя условия и бавно ги приема в своя клуб.

Една по една в тези страни потенциалният национализъм и авторитарните партии отстъпваха пред по-демократични и пазарно ориентирани политици, чиято главна цел беше членството в ЕС.

Контрастът с 15-те години гражданска война в бивша Югославия ни напомня как би изглеждал животът на Балканите без обещанието за членство в ЕС.

След падането на Берлинската стена ю

разширяването се оказа най-рентабилният инструмент

за налагане на западния икономически и политически модел - далеч по-ефикасен от военната намеса на САЩ.

Ето какво казва професор Хозе Торебланка от престижния мадридски "Реал институто Елкано": "Това не е просто най-добрата външна политика на ЕС. Това е единствената му външна политика."

Резултатите се виждат в Румъния и България. Местните политици са стимулирани да се претворят в проевропейски демократи, които се борят срещу корупцията.

Вижте само телегеничния кмет на София Бойко Борисов, който някога е бил телохранител на последния комунистически ръководител на България Тодор Живков.

Борисов стана един от най-популярните политици в страната благодарение на специалните сили на София за борба с мафията.

Той помогна да бъдат заловени престъпници и корумпирани държавни служители, като винаги гледаше да е на мястото на събитието, когато пристигнат камерите да заснемат арестуването.

Фирмите отговориха на реформите с инвестиции, насочени към европейския пазар. Така създадоха широка маса от поддръжници на спазването на правилата на ЕС, за да се стигне до членство.

В резултат на това се вижда, че както Румъния, така и България са приложили повечето от процедурите на ЕС даже в чувствителни области като земеделието и енергетиката.

Данните на Комисията (които не се публикуват, тъй като въпросът е твърде деликатен) и научните анализи показват, че всъщност в 10-те нови членки е постигната много по-висока степен в спазването на правилата, отколкото в много от по-старите членки, като дори страни като Франция и Германия не правят изключение.

Не е изненадващо, че икономическият растеж на България е почти 6%.

Скептиците казват, че това все още не е достатъчно, но

кой е стандартът за сравнение?

Румъния може и да не прилича на Швеция, казва официален служител от Европейската комисия, активно участващ в преговорите, който поради тази причина пожела да не бъде назован.

Но тя много по-малко прилича на Азербайджан, каквато щеше да е сега, ако не беше напътстващото влияние на Европейския съюз, допълва той.

Оксфордският учен Ян Жельонка също смята за неоснователно очакването, че разширяването ще създаде "евроклонинги".

Уместният пример е Гърция или Италия на Берлускони, който показва, че високи нива на престъпност и корупция не са несъвместими с членството, казва той.

В това отношение дори може да се каже, че

България и Румъния са по-малко проблематични

Голяма част от тяхната престъпност, за разлика от тази на Италия, е транснационална по природа. Това ще рече, че тя преминава през границите им от бившия Съветски съюз.

Ако европейските власти искат да вземат връх над тези сили, може би ще е по-добре да приемат българите в ЕС.

Много от членовете на Европейската комисия казват сега същото по отношение на регулаторните и правосъдните въпроси, където ЕС може да спре финансовата помощ или да действа чрез съдебния и бюрократичния апарат, за да наложи по-бърз напредък в двете страни.

Бъдещето ще донесе още такива проблеми.

Хийтър Граб, близък съветник на комисаря по разширяването Оли Рен, прогнозира: "Страните в Западните Балкани ще бъдат преценявани една по една, единствено въз основа на постиженията им. В резултат от опита, който имаме от Румъния и България, ще поставяме по-обхватни и прецизни изискания."

Целият процес може да продължи 15 години

и в него ще има истинска политическа цена.

Едно скорошно изпитание ще бъде вероятното признаване на независимостта на Косово и реакцията на Сърбия. По-нататък идва Турция.

Трябва да се отдаде заслуженото на европейските ръководители заради изразената от тях готовност да продължат с разширяването.

Но и какво друго могат да направят, ако искат да играят стабилизираща роля в района си?

Бившият германски външен министър Йошка Фишер, убеден европеец и бивш ръководител на Зелената партия, го казва направо: Алтернатива няма.