Каравелов имал пародонтоза, Захари Стоянов си отишъл от язва, твърди учен от БАН

П роф. Йордан Йорданов е човекът у нас, с когото великите ни предци продължават да общуват и след смъртта си. Той е директор на Института по експериментална морфология и антропология при БАН. Работата му е да реконструира човешки лица по останките от черепи, пише "Новинар".

Така на бял свят излизат безброй интересни подробности за живота на известните българи. За 30 г. антропологът е възстановил над 70 лица. Най-старата находка, върху която е работил, е на 8 хил. г. Правил е реконструкция и на незнайни прабългарски и тракийски лица. Сред възстановките му са и личности като цар Калоян, Любен Каравелов, Георги Раковски, Захари Стоянов, Бачо Киро.

Ето го високото Каравелово чело. Така възкликнаха всички около мен, когато отворихме гроба на Любен Каравелов, спомня си проф. Йорданов. На 6 януари 1978 г. костите на Каравелов били изровени за втори път. Първоначално той бил погребан в гробищата в Русе до Стефан Караджа. В началото на века обаче Панайот Хитов решил, че това не е достатъчно свято място за Каравелов и наредил да преместят костите в църквата "Вси Светии" в същия град.

"Когато махнахме 5-тонната плоча върху гроба му, се уплаших, че няма да мога да съхраня костите му", спомня си професорът. Тъй като върху ковчега нямало пръст, те били в отвратително състояние - черни и с кристалчета върху тях. Съмнение, че са негови обаче нямало. Върху тях дори имало табелка с името му.

След като проучил останките, проф. Йорданов открил, че Каравелов е бил висок точно 183 см, че е имал много развалени зъби и страдал от пародонтоза в напреднал стадий, която може би е била следствие на туберкулозата, от която умира.
Най-интересната находка обаче се оказал фактът, че възрожденецът ни се родил с два много редки белега на черепа си - допълнителна "инкова" кост на тила и отворен шев на челото си. Първата аномалия се среща при 1,7% от хората, а втората при 7%. Двете накуп обаче са особена рядкост, обяснява професорът.

Изненадата му нараснала още повече, когато в ръцете му попаднали останките на Раковски и се оказало, че той има абсолютно същите два белега като Каравелов, само дето инковата кост била по-голяма.
"Бях изумен, помислих си, че съм открил анатомичната изява на гениалността", разказва ученият. Ентусиазмът му обаче спаднал, когато се оказало, че черепът например на Захари Стоянов няма такива особености.
При отварянето на гроба на Раковски първата работа била да докажат, че костите наистина са негови. Съмнения за това имало още през 1885 г., когато го докарали от Румъния. Пътешествието на останките било феноменално. Те прекосили Дунава на 4 парахода. След това в Лом били натоварени на файтон и така стигнали до софийската църква "Св. Неделя". Одисеята им обаче не свършва с това.

Костите останали незасегнати от атентата в храма през 1925 г., но през 1942 г. котленци решили да си ги вземат и ги пренасят в църквата "Св. Петър и Павел". Оттам през 1981 г. пък ги получава проф. Йорданов, изследва ги, консервира ги и ги поставя в мавзолея на Раковски. След това музеят се наводнил и професорът се принудил да затвори останките в херметическа кутия. Пораженията от туберкулоза върху костите били основното доказателство, че са на Раковски. Знаело се, че той е умрял от тази болест, никой обаче не предполагал до какъв ужасяващ стадий е стигнала тя при него.
Няколко месеца преди смъртта си той спрял да отхрачва и гной започнала да се събира в белите му дробове, пробила ги и започнала да стига до кожата му. Умрял е в страшни мъки, категоричен е професорът.

В мъки починал и Захари Стоянов. Причината обаче не била, че е отровен, както се смяташе. Авторът на "Записки по българските въстания" починал от перфорирана язва. Той се лекувал безрезултатно от нея доста време в Букурещ. Когато предприел пътуването си до Париж обаче, емоциите ускорили развитието на болестта.

Тялото му било докарано в България в три ковчега един в друг. Първият бил декоративен, пълен с венци, в него имало друг - метален, и накрая следвал дървен, в който било и тялото. Когато професор Йорданов проучил останките, си дал сметка, че Захари Стоянов бил много суетен.
"Като направих възстановката, се оказа, че той е имал огромен нос, а на снимките е с чипо малко носле. Никой не искаше да повярва, че това е той и трябваше да търся снимка, за да го докажа", смее се професорът. В крайна сметка успял да изрови една единствена фотография, на която наистина носът му бил огромен.

Изравянето на костите не е самоцелна задача. Така се съхранява и запазва националната ни памет, казва проф. Йорданов. В момента той търси останките на Левски и Ботев. Ученият твърди, че ще идентифицира Дякона по страничния му ляв резец, който бил по-къс, и по това, че при посичането му освен лявото ухо може да е бил засегнат и черепът.