"Жалко е, че Европа все още знае толкова малко за България и следователно за самата себе си", каза още Паси, като подчерта, че традиционната, етническа и религиозна толерантност в България не е нито случайна, нито временна.
Преди началото на конференцията външният ни министър проведе 20-минутна среща с бившия кмет на Ню Йорк Рудолф Джулиани. "Според мен той е един от най-впечатляващите американски политици и един от героите на 11 септември. разговаряхме по въпросите на етническата и религиозна толерантност", каза Соломон Паси.
Ето и пълния текст на речта му при откриването на конференцията, публикуван на уеб сайта на МВнР:
"Господин председател,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми участници,
Госпожи и господа,
Европейската общественост, а впрочем, не по-малко и американската, проявява задълбочен интерес към еврейската трагедия в Европа по време на Втората световна война. Нещо повече, аз приветствам този интерес, когато той е насочен към България. Защото моята страна е сред малкото европейски държави, които нямат причини да се срамуват, а напротив, могат да се гордеят със своето поведение по времето на Холокоста.
Казано с няколко думи, по време на Втората световна война България бе единствената европейска държава, която спаси своите евреи, като ги запази на тяхната родна земя. Показателно е също така, че България е единствената европейска страна, която може да отчете нарастване на еврейското население през годините на Втората световна война.
Жалко е, че тези факти са слабо популярни. Това означава, че Европа все още слабо познава България, а следователно и себе си. Аз съм убеден, че почитаемата аудитория е чудесно място да разкрия някои подробности около поведението на българската държава и българския народ спрямо евреите. Веднага мога да кажа, че това поведение не е случайност, не е щастливо стечение на обстоятелствата, а е плод на етническа и религиозна толерантност, култивирана у българите от векове. И понеже много по-важно за всички от нас е да гледаме в бъдещето, следващите мои думи ще ви помогнат да усетите по-добре нравствените качества, с които българският народ влиза в обединена Европа.
Нека започна с това, че България е една от най-старите държави на европейския континент. Тя е на повече от 1300 години. Повече от 1100 години християнството е нейна държавна религия. Разположена на кръстопътя между Европа и Азия, България многократно е била арена на сблъсъка на различни народности, религии и култури. Въпреки това, а може би именно поради това, в България винаги мирно са съжителствали християнството, ислямът и юдаизмът с всичките им разновидности. По българските земи обаче никога не е имало религиозни войни, което е в контраст с общата картина на размирните Балкани. Видим израз на религиозната толерантност са трите действащи храма в центъра на София, разположени в радиус от стотина метра: православен, синагога и джамия.
По-нататък, векове наред по българските земи съжителстват десетки националности, но България не познава явлението геноцид. Показателен е фактът, че когато преди 500 години евреите бяха изгонени от Испания, много от тях намериха подслон на територията на България. Искам да подчертая, че традиционната етническа и религиозна търпимост у българите не е случайна или временна. През различни периоди те са приютявали арменци, украинци и руснаци, гърци, сърби, кюрди и още много други, прокудени от родината си. В момента България е родина за стотици хиляди турци, както и за десетки хиляди етнически българи, изповядващи исляма.
Когато говорим конкретно за спасяването на 50-те хиляди български евреи, трябва да знаем, че това е било наистина всенародно дело. В него се включват кардинално противоположни политически движения - от нелегалните комунисти до представители на антисемитски настроеното правителствено мнозинство. Политици от различни парламентарни групи заемат твърда позиция против депортирането. Подпредседателят на българския парламент Димитър Пешев проявява забележителна смелост и инициативност. Българските интелектуалци и Българската православна църква в лицето на Светия синод също изиграха водеща роля в тези усилия. Принос за спасяването има и част от най-близкото обкръжение на цар Борис ІІІ, сред които е царица Йоанна. Очевидно царят е проявил голяма изобретателност в преговорите с нацистките водачи, за да замени депортирането с вътрешноадминистративни и полицейски мерки. Толкова сериозен държавен акт, като отмяната на депортацията, на която вече е бил даден ход, не би могъл да бъде извършен без подкрепата на държавния глава. Твърде убедително за реалните настроения на България спрямо евреите звучи следното донесение от посланика на Третия райх в София. Адолф-Хайнц Бекерле признава, че всички негови опити да убеди българското правителство в необходимостта от депортиране на евреите са претърпели неуспех, и съветва Берлин да вземе предвид българския манталитет, неговата "липса на идеологическа сила". "Българите, пише той, са израснали с арменци, гърци и цигани и нямат никакъв вроден предразсъдък срещу евреите, както хората от Северна Европа.".
Уважаеми госпожи и господа,
По същото време моите съотечественици положиха много усилия, но за съжаление неуспешни, да спасят 11 хиляди евреи - небългарски граждани, от Македония и Беломорска Тракия, където независимо от българското военно присъствие върховната власт е била в ръцете на нацистите. Повярвайте ми, аз съм убеден привърженик на либералната философия и за мен няма по-голяма ценност от отделния индивид. Всяка личност е творение на Бога, чиято стойност е абсолютна и несравнима с останалите личности. Човешкият живот е единичен, неповторим и следователно неподвластен на всякаква статистика. Ето защо ще ви помоля да не приемате като цинизъм пропорцията, която ще ви представя, но истина е, че ако всичките европейски държави имаха политиката на България и нейните успехи в усилията й за спасяване на евреите, то 5 от 6-те милиона загинали евреи щяха да останат живи.
Драги приятели,
Уроците на историята, пък били те най-горчивите, трябва да останат здраво вкоренени в нашата памет и в паметта на идните поколения. Това специално важи за мъчителното наследство на холокоста. Дори в тези черни страници от човешката история обаче можем да открием смелост и висок морал. Там ще открием и достойнството на онези, които направиха възможно спасяването на 50 хиляди български евреи.
Госпожи и господа,
С този поглед назад в историята искам да наблегна върху нашата "нулева" толерантност към всяка форма на нетолерантност, включително към антисемитизма. За нас този подход е ключов в международните отношения и интеграционните процеси. Следващата, 2004 година ще бъде изключително важна за България. Тогава ще приключи нашият мандат като непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, ще поемем председателството на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, ще станем пълноправен член на НАТО и ще завършим преговорите по присъединяването към Европейския съюз. Всички тези организации са въплъщение на изконното желание на човечеството веднъж завинаги да се сложи край на трагичното и мъчително наследство от Втората световна война, както и от студената война. Основен елемент от ликвидирането на това наследство са демокрацията, сигурността, свободата и толерантността. Това общо разбиране е в основата на евроатлантическата интеграция, която е нашето общо бъдеще. Антисемитизмът няма място в него. Ето защо нашата конференция е твърде важна и аз вярвам, че тя ще бъде и резултатна.
Благодаря ви за вниманието.".
