В Исландия глобалната икономическа криза взе първата си жертва сред правителствата в света, коментират електронни издания на чуждестранния печат.
Правителството на премиера Гейр Хорде подаде оставка след дни на нарастващо напрежение заради финансовия срив на страната, пише британският вестник "Таймс".
По време протестите, които започнаха мирно след национализацията и фалита на трите основни банки на Исландия, избухна насилие и страната преживя най-тежките бунтове от 60 години насам. В разгара им участваха 32 000 души - над 10 процента от населението на страната.
Новината за падането на кабинета предизвика радост сред демонстрантите пред парламента, но бъдещето на Исландия далеч не е сигурно, независимо кой ще управлява.
Следващият кабинет е изправен пред страховита задача, която включва изплащане на 10 млрд. спасителен заем от МВФ и от чужди правителства, както и връщане на милиарди долари на бивши клиенти на фалиралите банки.
Според конституцията на страната президентът трябва да намери правителство с достатъчна подкрепа в парламента. Най-много ползи от кризата може да извлече Движението на левите зелени, чиято популярност се увеличи почти два пъти след срива в Исландия.
Не е ясно кой ще замени исландския премиер в оставка Гейр Хорде, който по-рано обяви, че така или иначе няма да се кандидатира за нов мандат, тъй като е болен от рак, съобщава "Гардиън".
Лидерката на втората партия в досегашната управляваща коалиция (Социалдемократически алианс) Ингибьорг Гисладотир също обяви, че няма амбиции да управлява, защото наскоро премина лечение в Швеция заради мозъчен тумор.
Според професор по политически науки от Исландския университет до края на седмицата ще бъде сформирано правителство на малцинството от Социалдемократическия алианс и Движението на левите зелени.
Лидерът на зелените Стейнгримур Сигфусон предложи правителство на националното единство през октомври, когато сривът бе очевиден, но кабинетът на Хорде отказа. Сигфусон заяви, че сега обмисля всички възможности.
Смяната на кабинета вероятно няма да задоволи протестиращите, нито ще реши автоматично безбройните проблеми на Исландия, отбелязва "Икономист". Демонстрантите искат и "скалпа" на управителя на централната банка Давид Одсон, който е и бивш премиер. Той е отговорен за много от реформите на принципа на свободния пазар, които донесоха главоломен просперитет в Исландия през 90-те години.
Когато банките, които той приватизира, се сринаха, Одсон понесе голяма част от обвиненията.
Събитията в Исландия може да предизвикат тревога в други части на Европа, където непопулярни лидери се опасяват за политическата стабилност, отбелязва "Икономист".
Икономиката на нито една друга държава не бе така тежко засегната от кризата, като тази на Исландия. Заради задълбочаващата се криза обаче народното недоволство расте.
В части от Източна Европа, особено Литва и Латвия - демонстранти излязоха на улиците и на някои протести избухна насилие. В Гърция, Чехия, Унгария и България финансовите опасения също окуражи улични протести.
Наблюдателите в Исландия казват, че един от тревожните аспекти на кризата в страната е разочарованието от политиците от всички партии.
