Във вчерашното си онлайн-издание швейцарският всекидневник "Нойе Цюрхер цайтунг" пише за пореден път за продължаващия вече няколко години скандал около финансовата групировка "Суисфърст".
Швейцарската федерална прокуратура спряла следствените действия срещу финансиста Румен Хранов по обвинение в шпионаж, съобщава днес вестникът.
Ето какво пише авторитетният швейцарски вестник, цитиран от българската редакция на Радио "Дойче веле":
"Томас Матер, подалият преди повече от година оставка оперативен шеф на бившата групировка "Суисфърст"(сега "Белвю груп") отново излезе на бял свят. Бившият банкер, който след сложното и твърде непрозрачно сливане на неговата стара "Суисфърст" с тогавашната "Белвю груп" бе попаднал на първите страници на вестниците и в крайна сметка бе принуден да се скрие от обществеността, се е амбицирал, доколкото е възможно да възстанови репутацията си.
Колко енергично се е захванал с тази задача, проличава от юридическите стъпки, които предприе срещу редица медии, които според него по неточен начин са отразили аферата "Суисфърст" и по този начин допринесли за увреждане на доброто му име.
Матер щял да публикува и книга за случая. Докато Матер успя да се разбере по извънсъдебен път с издателството "Ринжие", финансистът Румен Хранов се придържа към по-дискретна линия на поведение."
Румен Хранов, 63-годишен, отдавна е интересен обект за швейцарските медии, които го определят за "мултимилионер". Той е българин, учил математика и естествени науки в Москва и Ленинград (днес Санкт Петербург), заселил се в Австрия, където получил и поданство.
Преди 20 години, след първия си брак, станал и швейцарски гражданин. Според публикации в "Нойне цюрхер цайтунг" от последните две години бизнесменът натрупал печалба от проектиране на индустриални обекти и от търговия с петрол.
Заедно с майка си той притежавал най-много акции в "Суисфърст", бил не само партньор, а и близък приятел с Томас Матер, но след 2005 г. двамата станали "смъртни врагове", тъй като Матер измамил партньора си и той започнал съдебно преследване срещу него.
По-нататък в днешната статия се казва: "През декември 2005 г. Хранов бе допринесъл съществено за отприщването на аферата около "Суисфърст" със съдебния си иск срещу бившия си бизнес-партньор Матер.
Междувременно и Хранов бе обвинен в редица наказуеми деяния. В кантона Цуг срещу него бе заведено дело по обвинение в подстрекателство за нарушаване на банковата тайна.
Междувременно Хранов се озова и на мушката на прокурора от Цюрих Арно Тюриг, водещ следствието по аферата "Суисфърст". Прокурорът Тюриг на конкретен въпрос по темата отговори, че адвокатът на Матер е внесъл доказателствени средства, потвърждаващи подозрението срещу Хранов за лъжесвидетелстване.
Матер и Хранов водят битка не само фронтално, а ползуват и трета страна. Материал за криминален роман в тази връзка предлага съдебният иск, внесен през пролетта на 2007 г. във Федералната прокуратура в Берн от депутата в швейцарския Национален съвет (горната камара на Националното събрание) Кристоф Мьоргели под заглавието "Всеобща шпионска дейност, респективно организирана престъпност от страна на българския швейцарец Румен Хранов" .
Преди 10 дни обаче Федералната прокуратура взе решение да не започва следствени действия, имайки предвид, че жалбата на Мьоргели почива изключително на устни информации от сътрудници на българските тайни служби.
Членът на Националния съвет Мьоргели информира Федералната прокуратура, че негов познат, австрийски парламентарист, го предупредил за Хранов.
Според софийска адвокатка Хранов бил от 1968 г. работник на българските тайни служби, работил като агент през 70-те години извън страната и все още бил български таен агент.
Мьоргели обаче отказал да назове името на австрийския парламентарист, поднесъл му тази информация, който му бил показал и документи, предоставени от софийска адвокатка.
Очевидно федералната прокуратура не е наясно и по чие задание е действала софийската адвокатка.
Във всеки случай адвокатката, доколкото тя е действително авторката на записката на английски език, предлагала информация от разговори в клуб на ветерани на българските тайни служби, без обаче да има неоспорими доказателства.
В записките на адвокатката, адресирани до неизвестните й поръчители, се казва, че било напълно невъзможно да се намерят документални доказателства за оперативния псевдоним, номера на агента и досието му.
Тя обаче проявявяла готовност да предостави документ срещу Хранов, стига такъв да се появи.
Пред "Нойе Цюрхер цайтунг" членът на Националния съвет Мьоргели заяви, че не му е известно, кой е поставял задачи на българската адвокатка.
За него било неразбираемо, защо Федералната прокуратура не завежда следствие срещу Хранов. Според Мьоргели било много странно, че Хранов през 70-те години на миналия век често влизал и излизал от България" завършва публикацията в швейцарския вестник.
