Концертът на Софийската филхармония със солист Йовчо Крушев (пиано) и диригент Ангел Станков е под наслов "Музика с фойерверки".
В програмата са включени: Концерт за пиано и оркестър №1, "Италианско капричио" и тържествената увертюра "1812".
Огромната сила на въздействие, която има музиката от Пьотр Илич Чайковски (1840-1893 г., Tchaikovsky.km.ru), е преди всичко в необикновеното й мелодическо богатство и изразителност. Тясно свързано с корените на руското изкуство, творчеството му е същевременно един от най-високите върхове в развитието на музиката през XIX век.
Концертът за пиано и оркестър №1 е създаден в края на 1874 и началото на 1875 г. и неслучайно се е превърнал в едно от най-популярните и обичани произведения на композитора.
Началните тактове въвеждат слушателя в атмосферата на патетично, приповдигнато, опияняващо настроение, последвано от задушевни мелодии и грандиозна драматична кулминация.
Втората част е забележителен образец на лириката на Чайковски, а стремителната трета част, изградена върху мелодия на украинска народна песен, завършва с тържествен химн.
По време на престоя си в Рим Чайковски е изпълнен с нови, ярки впечатления. Точно тогава се заражда и идеята на "Италианско капричио".
Първите ескизи той нахвърля през януари 1880 г., а няколко месеца по-късно партитурата е напълно готова.
В свободната форма на творбата различните епизоди се редуват без прекъсване - музикални картини, запечатали звуковия образ на Италия: кавалерийския сигнал, който композиторът е слушал под прозорците на хотела си, патетичната мелодия на венецианските гондолиери, вихрената тарантела.
Тържествената увертюра "1812 година" е посветена на Отечествената война и победата над Наполеон.
Написана е през 1880 г., а първото й изпълнение е две години по-късно в Москва.
Чайковски я е предназначил за изпълнение на открито, поради което на определени места в партитурата са включени звукови ефекти - например изстрели и камбанен.
Музиката е ярка и образна, с батален характер, като са използвани откъси от руски народни песни, но и от Марсилезата.
Ангел Станков завършва цигулка в Държавната музикална академия (ДМА) при проф. Леон Суружон и проф. Владимир Аврамов.
По препоръка на световноизвестния цигулар Руджиеро Ричи специализира в Лондон при проф. Мануг Парикян, а по-късно и при проф. Ифра Нийман.
Като солист, камерен изпълнител, концертмайстор на Софийската филхармония, а напоследък и диригент участва активно в концертния живот у нас и представя българската музикална култура по всички краища на света.
Професор е в ДМА "Панчо Владигеров" от 1996 г., а от 1999 г. е зам.-ректор.
Канен е за жури на национални и международни конкурси; гостувал е в повечето европейски страни, САЩ, Русия, Япония, Тайван, Южна Корея, Сингапур и Куба, като е свирил в най-престижни зали: "Карнеги хол" (Ню Йорк), "Кенеди сентър" (Вашингтон), "Гевандхаус" (Лайпциг), залата на Московската консерватория, "Изуми хол" (Осака), "Сънтори хол" (Токио).
Заедно с Йосиф Радионов е носител на редица престижни награди, между които първа награда и златен медал от Първия международен конкурс за камерна музика в Осака (1993 г.) и наградата "100 години Бела Барток".
Реализирал е записи за различни музикални компании по света.
Дирижирал е оркестри в различни страни, между които Националната филхармония на Украйна, симфоничните оркестри в Солун, Скопие и Ниш, както и камерния оркестър на Истанбул.
Йовчо Крушев е известен пианист, композитор и педагог.
Завършил е в ДМА - пиано при проф. Джулия и Константин Ганеви и композиция при проф. Александър Райчев. От 1987 г. преподава там пиано, а от 1998 г. - и композиция; от 2000 г. е професор.
Концертира от 16-годишна възраст в много страни на Европа, Азия, Африка. Лауреат е на международни конкурси за пианисти в Италия и Русия.
За постижения в изпълнителското изкуство е удостоен с "Кристална лира" (1999 г.), "Золотая муза" за принос в популяризирането на руската музика в България (2001), Специална награда от Салона на изкуствата в НДК за интегралното изпълнение на камерните творби на Сергей Рахманинов, с над 20 първи изпълнения (2003 г.).
От 90-те години търсенията му в педагогическата дейност са насочени и към съчетаването на западноевропейската академична традиция със знанията и емпиричния опит на Изтока; осъществява и серия концерти "Музика и ушу".
Автор е на произведения за симфоничен оркестър, за пиано, за хор и др. Много от творбите му се изпълняват у нас и в чужбина.
