Както подчертава "Дейли телеграф", това става само три месеца, след като Майкъл Хауърд пое лидерския пост на торите. В този смисъл е интересно и едно друго социологическо проучване, чиито резултати се коментират от британските вестници. "Таймс" пише, че един на всеки пет британци не би приел евреин да е премиер на страната, а Майкъл Хауърд е евреин. "Индипендънт" посочва, че през 19-и век Бенджамин Дизраели е могъл да стане премиер само, защото е бил покръстен в Англиканската църква на 12-годишна възраст.
В анализ за обстановката в Ирак "Файнаншъл таймс" пише, че главният духовен водач на шиитите, аятолах Систани, има властта да реши съдбата на страната. За пръв път от 1920 г. иракските аятоласи разполагат с влияние да определят бъдещето на Ирак и да дадат на мюсюлманите шиите, които са мнозинство, политическа роля, съответстваща на тяхната численост.
В статията се прави сравнение с 1920 г., когато Ирак е бил под контрола на британците, които слагат край на доминиран от сунити репресивен режим - по-точно на отоманското господство. Тогава сред растящо недоверие към плановете на британците шиитите се вдигат на бунт, но пет месеца по-късно се предават след поредица от поражения. Те успяват да изискат от британците обещание за суверенитет на Ирак, което става факт след година.
С въстанието си обаче шиитите губят добрата воля на Великобритания, а тя все още е имала решаваща роля в политиката на Ирак. Мюсюлманите сунити се възползват от новите възможности и оттогава до края на 20-и век те доминират във всяко иракско правителство.
"Файнаншъл таймс" посочва, че сега шиитите водят разгорещени спорове защо въстанието им през 1920-а не е успяло и как трябва да постъпят днес. Поредицата от улични демонстрации е дала тежест на настояването на аятолах Систани за преки избори още тази година.
Вестникът обаче предупреждава, че макар Систани да се обявява за мирни средства, политическите му искания могат да излязат от негов контрол. А ако шиитите тръгнат срещу ръководената от САЩ коалиция, това ще има тежки последици за американската политика в Ирак, предупреждава "Файнаншъл таймс".
И две европейски теми от финансовия всекидневник: ЕС ще финансира чартърни полети за репатриране на нелегални имигранти в родните им страни. За тази цел ще бъдат отделени 30 млн евро. Това е първата практическа стъпка за сътрудничество между страните членки, в които нараства безпокойството от увеличаващия се поток нелегални имигранти и невъзможността на социалните системи да ги поемат. До една година се очаква да бъде създадена агенция, която ще управлява фонда за репатриране, съобщава още "Файнаншъл таймс".
И един елемент от предстоящото историческо разширяване на ЕС: Брюксел не може да намери преводачи от малтийски. Малта е сред 10-те страни, които ще станат членки на 1 май, и подобно на Полша, Литва и другите кандидат членки настоява малтийският да стане един от официалните езици на ЕС. Това означава, че цялата документация на Брюксел, а това са десетки хиляди страници годишно, трябва да се преведе на език, на който говорят 400 000 граждани. В малтийския има елементи на арабски, южноиталиански диалект и английски, уточнява "Файнаншъл таймс".
