М узиката на Ерик Клептън бе забранена в Иран в края на миналата година. Радиото и телевизията бяха инструктирани да не пускат "упадъчни" западни песни и да се придържат към "хубавата иранска музика".
Иранският консервативен президент Махмуд Ахмадинеджад не се задоволи с отричането на холокоста, на правото на Израел да съществува и със забраната на рекламни билбордове с Дейвид Бекъм и сега отне на хората възможността да слушат песента "Лейла" - едно наистина необичайно и жестоко наказание, разказва британският в. "Таймс".
Но докато крайните консерватори в Иран заглушават западната попмузика, то в друга сфера на културата се надига истинска какофония от гласове.
В пространството на блоговете настъпи взрив.
В момента в Иран има над 100 000 активни блогове - лични онлайн дневници, отразяващи всевъзможни теми - от домашни любимци до политици.
Езикът фарси е на 28-о място по разпространение в света, но сега той се изравнява с френския като втория най-използван език в онлайн дневниците.
Това пространство иранците наричат
"Уеблогистан" - страна на шумна и непочтителна свободна реч.
Сблъсъкът между тези две страни - хардлайнерите срещу "онлайнерите", отразява последната и най-важна битка за свободата на словото.
Изходът от нея ще диктува не само облика на Иран, но и бъдещето на интернет като политически инструмент, възвестяващ нов вид протест, който не подлежи на репресии.
Нарастването на броя на блоговете в страната е част от тенденция в световен мащаб.
През 1999 г. в мрежата имаше около 50 блогъри (автори на онлайн дневници), пише "Таймс".
През януари техният брой беше около 5,4 млн., а днес според търсачката за блогове Technorati.com те са над 23 млн.
Понятно е защо Иран е особено плодородна почва за блогове. Над 90% от населението е грамотно, а 70% са на възраст под 30 г.
Броят на притежателите на компютри е сравнително висок, а интернет кафенетата са пълни.
Първият ирански блог се появи през ноември 2001 г.,
когато местният журналист Хосеин Дерахшан разпространи инструкции как за по-малко от 10 минути може да се направи най-простичкия уеблог.
Както пише Насрин Алави (псевдоним) в своята книга "Ние сме Иран: персийските блогове", тези онлайн дневници отразяват цяла гама от чувства - иранците са сърдити, тъжни, шегуващи се и смели.
Подобно на всички блогове обаче те могат да бъдат и неточни, неясни и скучни.
Потребителите на интернет в Иран се увеличават по-бързо, отколкото където и да е било другаде в мюсюлманския Близък изток.
Днес съществуват повече блогове на фарси, отколкото на немски, италиански, испански, руски или китайски.
След възхода на блоговете графитите от стените на обществените тоалетни в Техеран изчезнаха почти изцяло.
Тъй като почти всички прореформаторски вестници бяха закрити и мнозина редактори бяха хвърлени в затвора, блоговете предлагат възможност за
изказване на дисидентски мнения,
за дискусии и разпространяване на идеи, което е невъзможно на останалите форуми.
В много от тях намират израз горестни желания или гняв: "Водя си онлайн дневник, за да мога да дишам в тази задушна атмосфера" или: "Пиша, за да не потъна в отчаяние".
Блоговете на жените мюсюлманки са особено трогателни с описанията на техния живот зад фереджето.
Иранската държава направи всичко възможно, за да задуши зараждащата се вълна от онлайн дневници.
През 2003 г. правителството предприе преки действия срещу блогърите - над 20 бяха арестувани по обвинения, вариращи от "нарушаване на морала" до обида на лидери на ислямската република.
Един блогър бе осъден на 14 години затвор за "шпиониране и подпомагане на чуждестранни контрареволюционери"; през октомври Омид Шейхан бе осъден на една година затвор и 124 удара с камшик заради уеблог със сатирични политически карикатури, разказва "Таймс".
Твърди се, че режимът използва мощни софтуерни програми за филтриране на мрежата и блокиране на достъпа до провокативни блогове. Но правителството остава силно разтревожено от този инструмент, който не може да бъде контролиран.
Председателят на съдебната власт в Иран аятолах Махмуд Хашеми-Шахруди неотдавна описа интернет като "Троянски кон, пълен с вражески войници".
Много ирански религиозни водачи си спомнят как в началото си революцията бе задвижена от новите технологии, как в страната бяха внасяни тайно аудио и видеозаписи с проповеди на аятолах Рухола Хомейни, които разклатиха властта на шаха и ускориха свалянето му.
Неформални и под различни форми, извън контрола на централната власт, блоговете дават възможност за секретност, анонимност и свобода на мисълта, немислими в йерархичната информационна система, базирана на вестниците.
Един блогър може да бъде арестуван, но веднъж написани, неговите думи могат да бъдат преповторени и фактически остават вечни и неуязвими.
Блогърите се оказаха толкова хитри и недосегаеми за цензурата, че управляващите дори обсъждат идеята
да извадят Иран напълно от интернет
и да създадат национален интранет, който ще откъсне иранците от покваряващата свобода на световната мрежа.
Ако иранското правителство успее да смаже блоговете, това ще насърчи нетолерантните режими в други държави; но ако продължи обратната тенденция, навсякъде ще се появят мрежи на свободната мисъл.
Политиците в САЩ вече проучват начините за "отглеждане" на собствени блогове на арабски език в Близкия изток, за да разпространяват демократичните идеи и да увеличат натиска за промяна.
Не толкова политическото съдържание на тези блогове ужасява иранското правителство, колкото простият факт, че съществува пространство, което е извън неговия контрол и където иранците са свободни да си кажат каквото искат.
В Уеблогистан те могат да си разказват шеги, да флиртуват, да осмиват лидерите си и да си обменят музикални файлове, без да се съобразяват с одобрението на моллите или държавните декрети.
За читателя от Запада блоговете предлагат една визия за Иран, която е далеч по-различна от молещите се тълпи, скритите зад фереджета жени и проповядващите молли.
Колкото и президентът Ахмадинеджад да се опитва да върне времето назад и да пребори навлизащата от Запада "отрова", на "блогово" равнище Иран е една модерна държава.
"Моят блог е празна страница.
Понякога се излягам гол на нея, от време на време се крия зад нея или танцувам на нея", пише млад иранец.
Това може и да не звучи като призив към оръжие, но в държава, където музиката умира, може да е предвестник за революция.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!