"Файненшъл таймс": Москва може да загуби позиции заради конфликта с Грузия

Р усия, която в конфликта с Грузия очевидно е водена от премиера Владимир Путин, а не от приемника му на президентския пост Дмитрий Медведев, трябва много внимателно да прецени как нейните изцяло непропорционални действия ще се отразят на позициите й на световната сцена, пише в редакционен коментар британският в. "Файненшъл таймс".

Независимо дали грузинският президент Михаил Саакашвили е смятал, че може да си върне контрола над Южна Осетия, или действията му са реакция на провокации на съюзници на Русия в бунтовната област, той и в двата случая си е направил погрешно сметката, пише вестникът.

За Грузия това вероятно означава загуба на цяла Южна Осетия,

а може би и повече. Конфликтът сега се разпростира към Абхазия, където руските сили дадоха ултиматум на грузинците да напуснат Кодорското дефиле.

Обаче докато Саакашвили изглежда безразсъден, отговорът на Москва с използване на военни сили с огромно числено превъзходство не само за изтласкване на грузинските сили от Цхинвали, но и за удари над цивилни и военни цели в самата Грузия карат Путин и Медведев да приличат на лошите в този плачевен и смъртоносен казус, пише "Файненшъл таймс".

Руското държавно ръководство продължава да се държи като

параноичен побойник, който не се е примирил със загубата на империята си

Честно казано, напредъкът на западните сили все по-близо до руските граници - чрез ЕС и НАТО, както и чрез подкрепа за гражданските бунтове в Грузия и Украйна и независимостта на Косово - наистина изглежда заплашителен.

Все пак не ЕС и НАТО ухажваха бившите васали на Русия, а тези бивши васали се хвърлиха в западните обятия заради недоверието си към Москва, изтъква вестникът.

Това няма да се промени, докато автократична Русия смята, че дестабилизирането на части от близката й чужбина е в неин национален интерес - в остър контраст с демократичния ЕС, чиято цел е да разпространява стабилност и благоденствие, отбелязва изданието.

Поведението на Русия в южен Кавказ е завръщане към политиката на сфери на влияние и баланс на силите. Ако Москва наистина вярва, че Западът се държи по същия начин, това е типът различие, който едно ново стратегическо партньорство с ЕС би решило.

С това си поведение Русия никога няма да получи такова партньорство. Тя никога няма да стигне където иска да бъде в XXI в. с поведение на сила от XIX в., завършва редакционният коментар на "Файненшъл таймс".

Конфликтът между Русия и Грузия заради Южна Осетия продължава да е основна тема и в останалите западни вестници.

Вестник "Ню Йорк таймс" пише, че макар и да се готвят за извънредното заседание на НАТО днес, а президентът Буш да е

осъдил руските действия с най-острите си думи досега,

САЩ и европейските им съюзници са изправени пред тежък избор как да отвърнат на удара.

Те изглеждат се колебаят как да се приспособят към една нова геополитическа игра, която заплашва да подкопае две десетилетия демократичен напредък в страни, които едно време са били част от съветската сфера на влияние.

Служители на администрацията на САЩ заявиха, че военните варианти са почти сигурно изключени, но САЩ все пак превозиха по въздух разположените в Ирак грузински войски обратно в страната им в отговор на молба на грузинското правителство и с това предизвикаха остра реакция от Русия.

Вашингтон би могъл и да окаже натиск за изолация на Москва на международната сцена, може би

като я изгони от групата на най-развитите държави Г-8

Засега обаче няма признаци, че западните сили биха могли да упражнят кой знае какъв натиск над Русия, ако тя реши да пренебрегне предупрежденията им, отбелязва вестникът.

Русия се радва на огромни печалби от износ на петрол и изглежда решена наново да утвърди влиянието си над Грузия и Украйна, като същевременно изпраща ясен сигнал на други бивши сателитни държави да се пазят от прекалено тесен военно-политически съюз със САЩ, казват анализатори, цитирани от "Ню Йорк таймс".

Президентът Буш заяви вчера, че руските военни атаки срещу Грузия може би целят да свалят нейното прозападно правителство, пише в. "Вашингтон пост".

Буш предупреди, че подобен ход би представлявал "драматична и груба ескалация" в конфликт, който американските официални лица започнаха да описват като завръщане към вида агресия от времето на Студената война, отбелязва вестникът.

Пред огромното числено превъзходство

на сухопътните и въздушни сили на Кремъл грузинското правителство обяви, че изтегля войските си, за да отбранява столицата Тбилиси заради опасения от руско нападение там, пише британският "Гардиън".

Вашингтон обвини Кремъл, че отдавна е подготвял нахлуването си в Грузия и определи това като "агресия, която не трябва да остане без реакция", добавя изданието.

Със своите въздушни удари и военно нахлуване по суша в Грузия руският премиер Владимир Путин демонстрира, че Кремъл ще използва сила, за да защитава 25-те милиона руснаци, които живеят в бивши страни от Съветския съюз, далеч отвъд границите на майката родина, пише вестник "Дейли телеграф" в статия със заглавие "В Грузия Владимир Путин изпраща недвусмислено послание с глобално значение".

Путин извлича дивиденти от двойствеността на САЩ - така е озаглавена статията на вестник "Таймс".

"Каквото и да се каже за Владимир Путин, със сигурност не му липсва безочие. Докато силите му вчера напредваха в Грузия отвъд границата с областта й Южна Осетия, руският премиер остро разкритикува САЩ затова, че са помогнали на Грузия в тази ескалираща война", пише вестникът.

В реч пред руски официални лица Путин осъди САЩ, че са улеснили спешното връщане у дома на разположените в Ирак 2000 грузински войници.

Срамота е, че някои от нашите партньори не ни помагат, а основно ни създават пречки, цитира вестникът думите на Путин.

За грузинците обвинението, че САЩ им помагат в борбата им, сигурно е прибавило жестоко оскърбление към растящите жертви и щети.

Въпреки многогодишните усилия на Саакашвили да укрепи отношенията между страната си и далечната свръхсила, въпреки усърдния стремеж на Грузия да стане член на НАТО и въпреки смелите усилия в подкрепа на нахлуването на САЩ в Ирак, общият резултат от реалната американска помощ за обсадената бивша съветска държава през последните няколко дни възлиза на няколко словесни протеста срещу руските действия, отбелязва британското издание.

Събитията около Южна Осетия през последните две денонощия налагат само един логичен извод -

САЩ реално са били и си остават страна в конфликта,

пише московският официоз "Росийская газета".

Високопоставени американски източници уверяваха, че Белият дом няма намерение да предоставя на Грузия военна помощ, а президентът Буш заяви в Пекин на руския премиер Путин, че никой няма интерес да избухне война.

Защо тогава, според израелски медии, от петък насам от йорданския град Акаба всеки ден излитат за Тбилиси по четири товарни самолета на американската компания Ю Ти Ай Уърлдуайд, пита изданието.

Вестникът цитира неназовани източници, според които в Грузия се доставят най-нови оръжейни системи, с които официален Тбилиси "планирал да учуди руската армия".

Ако това е истина, можем да предположим, че Вашингтон е решил за втори път да използва срещу Москва метода за дистанционно водене на война чрез въоръжени сили на други страни.

Така стана в Афганистан по времето на Съветския съюз, когато ЦРУ активно въоръжаваше афганистанските бунтовници, пише всекидневникът.

Ако пък САЩ все пак имат интерес от войната, какъв е той, пита "Росийская газета". Според бившия посланик на САЩ в ООН Ричард Холбрук

следваща цел на Москва след Грузия ще стане Украйна

Във Вашингтон вече се говори, че не само Тбилиси, но и Киев трябва да бъде защитен от Русия. Как ли? Като бъдат приети в НАТО, обяснява изданието.

На срещата на алианса в Букурещ през пролетта американците положиха много усилия, но не успяха максимално да доближат Украйна и Грузия към мечтаното членство в пакта.

Чрез локалната война в Южна Осетия Вашингтон може би се стреми да накара другите членки на НАТО възможно най-бързо да "узреят" за предложението на Белия дом тъкмо за следващата среща на върха през декември. За целта бе необходимо като начало Грузия шумно да изгуби битката за Цхинвали. И грузинците не изложиха своите наставници, заключава "Росийская газета".

Нерешените териториални спорове пречеха на Грузия да влезе в НАТО, тъй като за разлика от САЩ европейските страни чудесно схващаха кой ще е принуден тогава да решава тези проблеми, и то с военни методи, коментира "Труд".

От друга страна, грузинският президент не можеше и да склони за отцепването на непризнатите републики - това щеше да е политическо самоубийство за Саакашвили, отбелязва изданието.

Най-добрият изход бе тази предварително изгубена война - причината за неуспеха се търси в намесата на Русия, а победата би довела до пълномащабна партизанска война, с която не би се справила дори армията на САЩ.

Затова според експерти бойните действия на грузинските войски са били планирани по най-слабата схема, обяснява "Труд".

В конфликта няма победени, а само победители,

твърди вестникът и представя изгодите, получени според него от всяка страна.

Грузия и по-точно режимът на Саакашвили демонстрира опит да си върне Южна Осетия, с което опроверга обвиненията, че бездейства. Освен това Тбилиси сплоти нацията и вдигна рейтинга на президента пред лицето на военната агресия.

Южна Осетия също спечели. Вместо неясния статут на някакво териториално образувание тя получи стратегическо партньорство с Русия, а това означава инвестиции за милиарди.

Само за възстановяването на Цхинвали руското правителство ще изразходва 10 млрд. рубли, а московската управа отпуска още 2,5 милиарда. Освен това, проблемът за статута на Южна Осетия излезе на световната арена, което дава шанс да бъде решен по някакъв начин.

Русия пък успя да покаже, че е велика сила, и получи юридически основания да търси отговорност от грузински военни, като ги обвини в геноцид. От правна гледна точка кампанията може и да не успее, но в политически план Москва се надява да победи, допълва "Труд".

"Независимая газета" коментира

намеренията на Украйна да не допусне обратно руските кораби,

излезли от базата си в украинското пристанище Севастопол, ако участват в бойни действия, свързани с конфликта в Грузия.

Независимо от политическите изявления на украинското външно министерство, Киев няма нито юридическа, нито фактическа възможност да го стори, нито да изпрати в зоната на конфликта свои миротворци. Единственият начин да бъде изразена украинската позиция са протестите на местни сили и грузинци, живеещи в страната.

Повечето жители на Киев, както и официалните власти, подкрепят Саакашвили, но малцина са готови лично да се борят за териториалната цялост на Грузия, констатира изданието.

Министерствата на отбраната и на външните работи в Киев категорично опровергали пред репортер на вестника слуховете, че военноморските сили на Украйна са получили заповед да блокират Севастополския залив, но отказали информация за методите и средствата руските кораби да бъдат задържани при влизането им в пристанището.

Киевски дипломат заявил, че решение за това засега няма, а бившият командващ украинския военноморски флот Борис Кожин коментирал, че подобно решение ще е неизпълнимо.

Киев би могъл само да доказва пред международния съд в Хага, че Русия е нарушила споразумението за базирането на корабите й в Украйна, за да бъде намален срокът за престоя им, изтичащ през 2017 г. Нито една украинска институция обаче не заявява, че ще подаде подобен иск, отбелязва всекидневникът.

Изданието вижда две причини за "неочакваното отстъпление на Киев". От една страна, западни представители може да са отправили към Украйна пряка молба да не се намесва, за да не изостря ситуацията в Кавказ. От друга, президентът Виктор Юшченко е с вързани ръце заради вътрешни политически проблеми.

Никакво решение за действия в зоната на грузинския конфликт не може да бъде утвърдено без Върховната рада, а пропрезидентската сила - блокът "Наша Украйна - Народна самоотбрана", не разполага с необходимите гласове в парламента, пояснява "Независимая газета".