Не всеки ден човек може да се срещне с цар. И, разбира се, случаят e уникален, когато царят работи като... министър-председател. На нас, представителна група от руски журналисти, определено ни провървя - прие ни министър-председателят на Република България Симеон Втори. Пътувайки към официалната му резиденция за срещата, ние шеговито си припомняхме как Иван Василиевич си сменяше професията и си повтаряхме: "Цар! Това звучи толкова приятно!". Но, както е известно, във всяка шега има и доза истина. Царят, а сега министър-председателят, се оказа действително много приятен човек и общуването с него е истинско удоволствие. И нищо чудно - та нали той принадлежи към една от най-старите аристократични фамилии в Европа.
Биографията му е също толкова интересна, колкото е интересна и неговата личност.
(...)
Руските журналисти го наричат и "г-н министър-председател", и "Ваше величество". И двете обръщения са правилни. В началото на срещата самият Симеон Втори изразява съжаление, че досега не е научил руски език и изтъква: "Убеден съм, че ние ще намерим общ език - и което е по-важно, имаме голямо желание да го сторим. А това не се нуждае от превод."
- Какви трябва да бъдат отношенията между България и Русия?
- Смятам, че най-важното е да се заемем с икономиката. По време на моето посещение в Москва имахме много успешни преговори с президента Путин. Нашите отношения трябва да се развиват и занапред. Преди време много български стоки бяха популярни в Русия и днес ние трябва да направим така, че те отново да се появят във вашите магазини. Имаме интерес у нас да идват колкото е възможно повече руски туристи. Затова казвам, че трябва да се открият още консулски отдели. Трябва да работим упорито, защото колкото повече се говори за перспективите, толкова по-дълъг е пътят към целта. И обратното, ако се стремим към далечна цел по-спокойно и по-прагматично, тя може да бъде достигната по-скоро.
- България се стреми към ЕС и в същото време Вие говорите за необходимостта да се развиват отношенията с Русия. Съвместими ли са двете неща? - Мисля, че едното не пречи на другото. За мен най-важното са интересите на България. Моето скромно мнение е, че преди всичко ние трябва да мислим за интересите на страната си и да развиваме отношенията си и с ЕС, и с Русия.
- Как Ви се струва работата на един министър-председател?
- Много е трудно да се каже с една дума. Аз се отнасям достатъчно критично към това, което е направено, понеже разбирам колко неща още предстои да се свършат. Хората имат огромни очаквания, много от които бих нарекъл дори нереализуеми. Така или иначе, трябва да се работи.
Работният ми ден продължава от 6 часа сутринта практически до среднощ. Най-малко 14 часа непрекъсната работа. Пред нас стоят много сериозни задачи, но се надявам, че ще оправдаем доверието на народа.
- Съпругата Ви доня Маргарита и петте Ви деца подкрепяха ли Вашия избор?
- Естествено съпругата ми беше разстроена от това, пред което сме изправени на прага на старостта: трябваше да се разделим с Мадрид и да променяме обичайния си начин на живот. Синовете ми, които вече са възрастни хора, имат своите професии. Те, разбира се, пътуват до България, макар че сега се виждаме по-рядко. Получавам от тях много добри съвети, защото те са сериозни, отговорни млади хора. Казвам млади, макар че всичките са над 40-те.
- Като представител на стар монархически род, как Ви се струва - актуална ли е за Европа монархическата парадигма или това е вече минал етап?
- Сакскобургите са известен род в Европа. Били сме едни от първите чиновници на Европа, доколкото сме заемали високи длъжности в различни държави. Обикновено, когато говоря за монархическата идея и система, се въздържам да правя обобщения, доколкото винаги трябва да се отчита настоящия момент.
Ако погледнем към изминалото столетие, ще видим, че въпросът какво да предпочетем - монархия или република, винаги е зависел от спецификата на историческите и икономическите условия. И аз не бих могъл да кажа коя от тези две системи е по-добрата. Доказателство за това е, че половината страни в Европа имат републиканска форма на управление, а другата половина - монархическа. Всяка от тези системи има своите плюсове и минуси. За мен лично обаче е важно и в двата случая да има реална демокрация.
На раздяла руските журналисти пожелаха на Симеон Втори здраво да държи кормилото на изпълнителната власт, на което той отговори:
"Много ви благодаря. Ще кажа, че за мен това е голяма чест. И макар че човек има само две ръце и една уморена глава, ако има желание, може да постигне всичко! Желая ви много успехи."
