Ройтерс: Папата в България - повече политика, отколкото религия

В�и �итата на папата в България ще е повече политика, отколкото религия, коментира "Ройтерс" и допълва, че страната се надява посещението на Йоан Павел Втори най-сетне да сложи край на дългогодишните предположения за "българска следа" в заговора за убийството му преди 21 години. Мехмед Али Агджа, турчинът, който простреля папата на площад "Св. Петър" на 13 май 1981 г., твърдеше, че КГБ са вербували българските тайни служби да убият Светия отец заради подкрепата му за полския профъюз "Солидарност", който заплашвал да отслаби влиянието на Москва в Източна Европа, припомня "Ройтерс". И продължава:

"Трима турци и трима българи, обвиняеми в процеса като съучастници на Агджа, бяха оправдани поради липса на доказателства. Но българската следа никога не е била окончателно оставена на мира. "Чакахме 21 години това незаслужено петно да бъде изчистено от името на България", казва българският външен министър Соломон Паси.

След като пристигне от кратката визита в Азърбайджан, папата няма да се изправи срещу враждебността, която е срещал в другите православни държави, но четиридневното му гостуване се случва посред едно отдавнашно разцепление в йерархията на 1100-годишната българска православна църква. В същото време светският държавен елит на България ще се надява да извлече главно политически дивиденти от посещението на духовния водач на един милиард католици по света. "Радвам се, че тази визита се осъществява точно в годината, когато очакваме да станем членове на НАТО - каза Паси в едно популярно тв шоу. - Тази година ни липсваше само папата и ето че и той дойде", обяснява Паси, който оглави специален комитет за поканването на болнавия папа, който току-що отпразнува 82-рия си рожден ден.

За младото реформистко правителство на бившия цар тази визита, която ще отведе папата и до историческия Рилски манастир, определено е сполучлив ход. Избран миналата година, Симеон Сакскобургготски беше първият министър-председател след падането на комунизма през 1989 г., който положи клетва в парламента в присъствието на православния патриарх Максим.

В България има около 80 000 католици, повечето от които живеят в Пловдив, втория по големина град. А посещението до Баку и България е 96-ото официално пътуване на Йоан Павел Втори в 23-годишното му пребиваване на този пост", уточнява "Ройтерс".

Агенцията изтъква още надеждите на политиците, които искат папската визита да закрепи България, една от най-бедните кандидатки за ЕС, непоклатимо в орбитата на Запада, като повиши шансовете й за покана да се присъедини към НАТО на срещата през ноември в Прага... Светият отец, който веднъж описа България като "градината на Източна Европа", ще призове страната да съхрани живи в стремежа си към Запада културните, моралните и духовните си корени, обяснява пред "Ройтерс" посланикът на Ватикана монсиньор Антонио Менини.

За да се избегнат всякакви инциденти по време на папската визита, която започва в четвъртък с официално посрещане на главния площад в София, България е поставила в готовност всичките си 27 000 полицаи, като на 6000 от тях е възложено да пазят папата. Мерките за сигурност разгневиха обикновените българи и медиите обвиниха властите в прекален фанатизъм, информира "Ройтерс". Бяха отменени традиционите шествия на ученици, студенти и учители в София за 24 май, когато се отбелязва създаването на славянската азбука кирилица. Абитуриентските балове на гимназистите също бяха отложени, а дербито през уикенда между най-популярните футболни съперници "Левски" и ЦСКА също бе отменено, съобщава "Ройтерс".

Същевременно консервативната православна църква, към която принадлежат 80% от населението, но е отслабена от вътрешни борби, не посреща папското посещение с голям ентусиазъм, макар че го приема. Ще посрещнем папата в духа на традиционното българско госториемство, казва 87-годишният патриарх Максим, който трябва да се срещне с Йоан Павел Втори в петък. Пред БТА митрополит Гавраил заявява, че "визитата едва ли ще спомогне за преодоляване на различията между православието и католицизма, но ще направи възможен диалога. Призоваваме за диалог."

След падането на комунизма православните отци са обвинявани, че се занимават повече с враждите си, отколкото със затвърждаването на вярата и защитата срещу настъпленията на мисионери от нови религии. Българската църква, която преживя столетия турско иго и десетилетия на атеистичен комунизъм, през последното десетилетие беше разцепена между последователите на Максим и бунтовниците, които го обвиняваха, че е бил подставено лице на стария режим. Разколът стана причина за нарастващо разочароание, а българите, които малко имат вяра на политиците, започнаха да се съмняват и в духовния клир.

"Надявам се, че посещението на папата ще научи нашата (православна) църква да се обединяваме. Разколът е истински позор", казва Стоян Борисов, пенсионер от село Калояново в южните околности на Пловдив, където е сърцето на католическото малцинство. "Бих желал нашите свещеници да са като католическите и да започнат да правят нещо за младите, за по-старите и за бедните, вместо да се грижат само за собствените си дела", казва Борисов пред "Ройтерс".

Повечето от 1100-те католици в Калояново са се записали за кратко пътуване до Пловдив, където папата ще отслужи тричасова меса на български език. Жителите на Калояново, където безработицата надхвърля 50%, са убедени, че папската визита не само ще затопли отношенията между православната и католическата църква, но и ще обедини българите. Ходил съм при дъщеря ми, която е имигрант в Канада, и видях колко са студени хората там във взаимоотношенията си. Нашият стремеж към Запада внася и тук чувството за самота, завист и студенина - смята пък Павел Балкански, католик, женен за православна. - Вижте ни тук, в Калояново. Православните и католиците са винаги заедно - по сватби и погребения."