О т разпадането на Османската империя Турция постоянно отправя поглед на Запад, а премиерът Реджеп Тайип Ердоган приближи страната си до мечтата да бъде част от Европа по-близо от когато и да било след края на ислямския халифат.
Но сега, когато ЕС обмисля дали иска да приеме такава голяма, относително бедна и предимно мюсюлманска страна, има признаци, че Ердоган променя фокуса на външната си политика
от Европа към Близкия изток и ислямския свят.
Тази седмица турският министър-председател бе домакин на саудитския крал Абдула, първото посещение на саудитски монарх от четири десетилетия насам.
По-рано тази година пък Ердоган посети Катар, Бахрейн, Пакистан, Судан и Индонезия. През март той стана първият турски лидер, който говори на среща на Арабската лига.
В съзвучие с по-голямата част от света Реджеп Тайип Ердоган на свой ред осъди израелските нападения срещу Ливан много емоционално, а през февруари прие политическия лидер на "Хамас" в изгнание Халед Мешаал.
Обръщането към изток има стратегическо значение за Вашингтон,
който смята Турция за основен мост към мюсюлманския свят, партньор във войната срещу тероризма и модел за това как западните демократични ценности може да се съвместяват с исляма.
Какво означава това за криволичещия европейски проект на Турция не е напълно ясно, но сегашната атмосфера е различна от атмосферата преди няколко години, когато Ердоган веднага обиколи европейските столици, сред които Рим, Мадрид и Атина, след като неговата партия с ислямистки корени дойде на власт през 2002 г.
Новият турски премиер промени курса на държавата към страни извън Европа, твърди Айхан Шимшек, коментатор във вестник "Ню Анатолиън". Според него Ердоган е сериозно
разочарован от ЕС и дава приоритет на мюсюлманските страни.
Подновеният интерес на Турция към земите, които е управлявала от XVI до началото на XIX век, говори за възможно отдалечаване от пътя, начертан от основателя на модерната турска държава Мустафа Кемал Ататюрк. Той наложи западни закони, забрани мюсюлманските одежди и въведе латинска азбука на мястото на арабското писмо.
Мнозина турци сега биха искали страната им да си възвърне ръководната роля в Близкия изток, на която се радваше по време на османските султани. Според Шимшек правителството би искало
Турция отново да поеме водещата роля в района.
Ахмет Давутоглу, външнополитически съветник на Ердоган и архитект на промяната в политиката, се изказва в подобен дух.
Може ли да стоим настрана от последиците от регионалните събития, като казваме - ние се обърнахме към Запада и нямаме нищо общо с Близкия изток, пита Давутоглу, цитиран от турския вестник "Миллиет".
Възможност за ново турско влияние в Близкия изток се отвори с предложението на Турция да предостави свои войски на международните сили в Ливан, макар че много араби може би ще се почувстват неловко от идеята да видят войници от стария си колониален владетел.
Обръщането към Изтока съвпада с увеличеното недоволство в Турция от нежеланието на Европа да направи балканската страна не само пълноправна членка, но и най-населената страна на ЕС.
Европа постави серия законодателни и икономически условия, а предложеният график може да
отложи процеса до следващото десетилетие.
Промяната идва също в момент, когато връзките с Вашингтон са охладени заради нежеланието на САЩ да обуздаят кюрдските бунтовници, базирани в Северен Ирак.
Турция се опасява от автономна кюрдска държава в Северен Ирак, както и съседните Сирия и Иран, които също имат значителни кюрдски малцинства.
Проучвания на общественото мнение показват, че подкрепата за ЕС е спаднала от около 75% преди 3 октомври, когато ЕС взе историческото решение да започне преговори за членство с Турция независимо от големите обществени резерви, на 60% в момента.
Промяната подхранва аспирациите на мнозина в ислямистката Партия на справедливостта и развитието на премиера Ердоган, които не само се чувстват разочаровани и отритнати от Европа, но усещат и привличане от страна на мюсюлманските съседки на Турция.
Дневният ред на Ердоган и на Европа сега са в конфликт,
смята Али Текин от университета "Билкент" в Анкара. ЕС бе за него средство да увеличи религиозните свободи, но той вече видя, че по много въпроси - като изневярата, забрадките, ролята на жените, съществуват противоречия, смята Текин.
Сегашното правителство не крие разочарованието си от решенията на Европейския съд, подкрепящи светските закони в мюсюлманската страна, които забраняват носенето на ислямски забрадки в училищата и държавните служби на Турция.
Съпругата на премиера - Емине, е забрадена и не може да посещава някои държавни приеми, чийто домакин е президентът Ахмед Неджет Сезер, привърженик на светския ред.
Футуристичният роман "Третата световна война" на Бурак Турна, излязъл през октомври 2005 г., отразява нарастващата тревога сред турците от една Европа, която все повече се страхува от самите тях.
На турските граждани определено започва да им писва от непрекъснатите изисквания на Европа - и именно подобни настроения е използвал в романа си Турна, обяснява литературен критик.
